Луна и стих

Ирина ТРУЩИНА

На Мила Лазарова

Луна и стих. Халка в позлата.

Вратичка и пътечка край цветята.

Покривка, шита в бод ажурен.

Калинка спи под абажура;

И сякаш за стиха си най-нарочно

от малката калинка вземам точка.

Блести халка на месеца в лъчите

и свежи са цветята във лехите.

Далеч във Русе тази нощ ме връща,

че звезден бриз сърцето ми прегръща.

В концерт щурците сякаш се надпяват –

с южняшки полъх радост ми даряват.

Превод:
Живодар Душков

ЛУНА, СТИХИ…

Миле Лазаровой

Луна, стихи, твоё колечко,

Дорожка флоксов у крылечка,

По скатерти – узор ажуром

И мотылёк под абажуром.

Как шорох крыльев мотылька,

Легка и трепетна строка,

В лучах луны блестит колечко,

И свежи флоксы укрылечка.

А  ночь, как в Русе, хороша –

И ловит звёздный бриз душа,

Чарует звон ночных цикад,

И тот же – юга – аромат…

Ирина ТРУШИНА

                                 Москва, 2009