НИКОЛАУС ЛЕНАУ – ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА
1.
Ярък залез над скалите,
гасне уморен денят.
Клони свели са върбите,
в езерото ги топят.
Мътят ми сълзѝ очите –
все далеч оставаш ти!
Жално шумолят върбите,
а тръстиката трепти.
В мисли, от тъга пропити,
грейва меко любовта! –
Тъй сияе през върбите
и тръстиката – звезда.
2.
Облаци засилват здрача.
И – дъждовна пелена.
Вятърът горчиво плаче:
„Появи се, светлина!“
И дълбоко във водите
дири звездния им рой.
Няма никога мечтите
да ми донесат покой!
3.
Вечер, покорен от сила,
се отправям в полумрак
с мисълта за тебе, мила! –
Към тръстиковия бряг.
На тръстиката потайна
понесе ли се звукът,
натъжава ме безкрайно
и сълзѝ текат, текат.
Неизменно там долита
на глъбта ти песента,
след което във водите
се изгубва без следа.
4.
Залезът е в плам,
блясък по билата.
Как насам-натам
вятърът се мята!
Буря – всеки миг
святкат висините;
Бледият им лик
броди по водите.
В мен се възкреси
гледка от стихия:
Твоите коси
веят се в магия!
5.
Няма полъх над водите
и тръстиката мълчи,
а луната бледа вплита
във венеца ѝ лъчи.
Леко из площта зелена
птици плават на ята,
на високото елени
открояват се в нощта.
И заплаквам в тишината;
Нежен спомен от любов
ми минава през душата
като тих молитвен зов!
1832
NIKOLAUS LENAU – SCHILFLIEDER
1.
Drüben geht die Sonnen scheiden,
Und der müde Tag entschlief.
Niederhangen hier die Weiden
In den Teich, so still, so tief.
Und ich muß mein Liebstes meiden:
Quill, o Träne, quill hervor!
Traurig säuseln hier die Weiden,
Und im Winde bebt das Rohr.
In mein stilles, tiefes Leiden
Strahlst du, Ferne! hell und mild,
Wie durch Binsen hier und Weiden
Strahlt des Abendsternes Bild.
2.
Trübe wird′s, die Wolken jagen,
Und der Regen niederbricht,
Und die lauten Winde klagen:
"Teich, wo ist dein Sternenlicht?"
Suchen den erloschnen Schimmer
Tief im aufgewühlten See.
Deine Liebe lächelt nimmer
Nieder in mein tiefes Weh.
3.
Auf geheimem Waldespfade
Schleich ich gern im Abendschein
An das öde Schilfgestade
Mädchen, und gedenke dein!
Wenn sich dann der Busch verdüstert,
Rauscht das Rohr geheimnisvoll,
Und es klaget, und es flüstert,
Daß ich weinen, weinen soll.
Und ich mein, ich höre wehen
Leise deiner Stimme Klang
Und im Weiher untergehen
Deinen lieblichen Gesang.
4.
Sonnenuntergang;
Schwarze Wolken ziehn,
O wie schwül und bang
Alle Winde fliehn!
Durch den Himmel wild
Jagen Blitze, bleich;
Ihr vergänglich Bild
Wandelt durch den Teich.
Wie gewitterklar
Mein ich dich zu sehn,
Und dein langes Haar
Frei im Sturme wehn!
5.
Auf dem Teich, dem regungslosen,
Weilt des Mondes holder Glanz,
Flechtend seine bleichen Rosen
In des Schilfes grünen Kranz.
Hirsche wandeln dort am Hügel,
Blicken in die Nacht empor;
Manchmal regt sich das Geflügel
Träumerisch im tiefen Rohr.
Weinend muß mein Blick sich senken;
Durch die tiefste Seele geht
Mir ein süßes Deingedenken,
Wie ein stilles Nachtgebet!
1832
Източник: https://www.zgedichte.de/gedichte/nikolaus-lenau/schilflieder.html
© Димитър Бурназов Todos los derechos reservados
Бъди здрав и вдъхновен!