Щастлив аз бродех из полята,

вкусът на лятото отпил,

дорде съзрях във светлината  

самият принц на любовта,

пристъпва в слънчеви лъчи!

Втъка ми лилии в косите,

на чело рози алени,

и тъй ме пусна през вратите

на своите райски ширини

де цъфнат златните наслади.

От чистата на май роса

криле ми бяха натежали,

и Феб дочул тогаз вика

със мрежи свилени обви ме -

във златна клетка ме сломи.

Обичаше край мен да сяда

че песента ми го диви,

а после в смях и във закачки

глумеше се със мен, уви,

с крилете златни повалени,

с отнетите ми свободи.

Уилям Блейк

Превод: Георги Карадобрев

SONG

How sweet I roam'd from field to field,    

And tasted all the summer's pride, 

'Till I the prince of love beheld,      

Who in the sunny beams did glide! 

He shew'd me lilies for my hair,      

And blushing roses for my brow;   

He led me through his gardens far, 

Where all his golden pleasures grow,       

With sweet May dews my wings were wet,       

And Phoebus fir'd my vocal rage;   

He caught me in his silken net,       

And shut me in his golden cage.     

He loves to sit and hear me sing,    

Then, laughing, sports and plays with me;        

Then stretches out my golden wing,

And mocks my loss of liberty.