Щастлив аз бродех из полята,
вкусът на лятото отпил,
дорде съзрях във светлината
самият принц на любовта,
пристъпва в слънчеви лъчи!
Втъка ми лилии в косите,
на чело рози алени,
и тъй ме пусна през вратите
на своите райски ширини
де цъфнат златните наслади.
От чистата на май роса
криле ми бяха натежали,
и Феб дочул тогаз вика
със мрежи свилени обви ме -
във златна клетка ме сломи.
Обичаше край мен да сяда
че песента ми го диви,
а после в смях и във закачки
глумеше се със мен, уви,
с крилете златни повалени,
с отнетите ми свободи.
Уилям Блейк
Превод: Георги Карадобрев
SONG
How sweet I roam'd from field to field,
And tasted all the summer's pride,
'Till I the prince of love beheld,
Who in the sunny beams did glide!
He shew'd me lilies for my hair,
And blushing roses for my brow;
He led me through his gardens far,
Where all his golden pleasures grow,
With sweet May dews my wings were wet,
And Phoebus fir'd my vocal rage;
He caught me in his silken net,
And shut me in his golden cage.
He loves to sit and hear me sing,
Then, laughing, sports and plays with me;
Then stretches out my golden wing,
And mocks my loss of liberty.
© Георги Карадобрев Всички права запазени