Предизвикателство на времето (M. Tomović, B.i H.)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ВРЕМЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Какво ще се случи,
когато мине времето на покорното мълчание?
Ще бъдем ли в състояние
да се върнем при извора на истината,
когато дойде времето на изпита
за способностите, полезностите
и постиженията?
Малко хора с духовна сила
в един сложен лабиринт от дилеми
устояват на многобройните предизвикателства,
и тихата последователност на мъдростта
избират в хармония с принципите.
Безпринципността,
която може да се адаптира към изискванията, е в повече.
За тях е по-лесно тя да бъде с по-малко усилия
при абонирането на почтените и влиятелни хора,
отколкото да бъде успешна.
Вместо да ги оценят
поради храбростта и уменията им,
в очите им бе по-добре
да ги отричат, изолират,
заглушават и омаловажават.
В мъглата на неизвестността,
преди предизвикателствата на тежките времена,
плуват скрити воали
на неизречена екзистенциална дилема:
Подчиненият ще се подчини ли на неподчинения,
или ще изчезне?
Ще се отрекат ли те от всички принципи,
или въпреки заплахите и сигурността на пораженията,
все още ще се борят?
IZAZOV VREMENA
Autor: Mirjana Tomović, B.i H.
Šta će se dogoditi
kad prođe doba pokornog ćutanja?
Hoćemo li umeti
da se vratimo izvornim istinama
kad dođe vreme ispita
sposobnosti,vrednosti
i ostvarenja?
Malo je ljudi sa duhovnom snagom
da u kompleksnom lavirintu dilema
odole brojnim izazovima
i mirnom doslednošću mudraca
izbor usklade sa načelima.
Neprincipijelnih je više
što se zahtevima prilagođavaju.
Lakše im je da se, uz manje truda,
priklone uglednim moćnicima
nego da se na uspešne ugledaju.
Umesto da ih cene,
zbog hrabrosti i umeća,
da bi u svojim očima bolji bili,
negiraju ih, izoluju,
ućutkuju i omalovažavaju.
U izmaglici neizvesnosti
pred izazovima surovog vremena
lebdi skrivena velovima
neizrečena egzistencijalna dilema
Podanički se pokloniti taboru neiskrenih
Ili nestati?
Odreći se svih načela
ili se, uprkos pretnji i izvesnosti poraza,
ipak boriti?
Б.а. Стихотворението е поместено в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия (2016) и в двуезичната ми преводна поетична книга „Птицата, която не умира” (2019).
Думи за автора:
Аз съм родена в Белград, Сърбия, на 24.06.1957 година. В Белград завърших основно училище, гимназия, Факултета по технологии, инженерна химия и външна търговия (за митничар). Други квалификации: TOEFL и GMAT, познаване на професионалния и бизнес английски език за кореспонденция, работни познания на немски, френски и латински и др. Работя като програмист. Имам зелена карта и Сертификат за бизнес компетенции в сферата на външна търговия, за работа в чужбина. Писането не ми е професия. Пиша от ранна възраст, но до тези Седми международни литературни срещи в Сараево никога не съм си мислила, че ще публикувам нещо в писмен вид от стиховете ми. Аз пиша, защото просто имам нужда да изразя това, което чувствам и мисля в душата си.
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Безпринципността,
която може да се адаптира към изискванията, е в повече."
Точно и актуално! -
Много силно!
-
Радвам се, че прочетох този искрен човешки вопъл, изтъкан от натрупана житейска философия, право на защита и самоустояване. Каква точна характеристика на хората, свикнали да бъдат стъпквани:
"Вместо да ги оценят
поради храбростта и уменията им,
в очите им бе по-добре
да ги отричат, изолират,
заглушават и омаловажават"!!!!!
Благодаря ти за благородния преводен труд, който ни позволява да се докоснем но новите балкански поетични имена! -
Отворено, разбираемо защо. Поздравления за превода!
-
И мен ме вълнуват екзистенциалните въпроси.
Виси над нас възмездие, като дамоклевия меч.
Ще има ли значение:кой за това вина ще носи?!
Пътеката на светлината и любовта са вече далеч. -
В мъглата на неизвестността,
преди предизвикателствата на тежките времена,
плуват скрити воали
на неизречена екзистенциална дилема:
Подчиненият ще се подчини ли на неподчинения,
или ще изчезне? -
Много силен текст, благодаря!
-
Прекрасно и философско, Латнка.
Не знам, но не мога да се откъсна от класическия стих.
Миналата година на фестивал "Орфей" в Пловдив го попитах г-н Борче Панов, дали има бъдеще класическият стих...
А той ми каза...
"Хари, няма "свободен стих"!
Всеки стих, дори да претендира, не е "свободен"
Беше незабравимо изживяване да чуя стихове на Борче в негово изпълнение.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Бъдете благословени и вдъхновени!