Направих един превод на Шекспировия сонет номер 2:
---------------------------------------------------------- Кога четирсет зими тези вежди смръщят, Oкопи набраздят красивото поле, Някога младост горда погледи обръща, Сега ще бъде дрипа толкова ще бъде зле: Тогава като те попитат загуби красотата ли, Де ги богатствата от дните ти на плам; Да кажеш със очи потънали, О, бяха те хвалба, самоизяждащ срам. Само колко повече похвали заслужаваше таз красота, Ако можеше да кажеш честно "Това дете Ще направи сметката и ще ми плати старостта," И твоята и неговата красота ще бъдат слети! Така детето ще е новородено, а ти камък, И ще видиш своята кръв топла като пламък.
-----------------------
За любителите на оригинала може да намерят английския текст, както и тълкуване например тук: http://www.shakespeares-sonnets.com/iicomm.htm
За превода.
Старал съм се колкото да не губя оригиналния смисъл на стихотворението (сякаш знам какво е искал да каже Шекспир), толкова и да запазя поетичната форма (сякаш е възможно). Затова и резултатът е толкова добър.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.