Направих един превод на Шекспировия сонет номер 2:
----------------------------------------------------------
Кога четирсет зими тези вежди смръщят,
Oкопи набраздят красивото поле,
Някога младост горда погледи обръща,
Сега ще бъде дрипа толкова ще бъде зле:
Тогава като те попитат загуби красотата ли,
Де ги богатствата от дните ти на плам;
Да кажеш със очи потънали,
О, бяха те хвалба, самоизяждащ срам.
Само колко повече похвали заслужаваше таз красота,
Ако можеше да кажеш честно "Това дете ...