Направих един превод на Шекспировия сонет номер 2:

----------------------------------------------------------
Кога четирсет зими тези вежди смръщят,
Oкопи набраздят красивото поле,
Някога младост горда погледи обръща,
Сега ще бъде дрипа толкова ще бъде зле:
Тогава като те попитат загуби красотата ли,
Де ги богатствата от дните ти на плам;
Да кажеш със очи потънали,
О, бяха те хвалба, самоизяждащ срам.
Само колко повече похвали заслужаваше таз красота,
Ако можеше да кажеш честно "Това дете
Ще направи сметката и ще ми плати старостта,"
И твоята и неговата красота ще бъдат слети!
Така детето ще е новородено, а ти камък,
И ще видиш своята кръв топла като пламък.

-----------------------

За любителите на оригинала може да намерят английския текст,
както и тълкуване например тук:
http://www.shakespeares-sonnets.com/iicomm.htm


За превода.

Старал съм се колкото да не губя оригиналния смисъл на стихотворението
(сякаш знам какво е искал да каже Шекспир), толкова и да запазя поетичната
форма (сякаш е възможно). Затова и резултатът е толкова добър.