Les feuilles mortes
Les Feuilles mortes est une chanson française d' Yves Montand,
écrite par Jacques Prévert et composée par Joseph Kosma.
Oh, je voudrais tant que tu te souviennes
Des jours heureux où nous étions amis
En ce temps-là la vie était plus belle
Et le soleil plus brûlant qu'aujourd'hui.
Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Tu vois, je n'ai pas oublié
Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Les souvenirs et les regrets aussi.
Et le vent du Nord les emporte,
Dans la nuit froide de l'oubli.
Tu vois je n'ai pas oublié,
La chanson que tu me chantais...
Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Les souvenirs et les regrets aussi,
Mais mon amour silencieux et fidèle
Sourit toujours et remercie la vie.
Je t'aimais tant, tu étais si jolie,
Comment veux-tu que je t'oublie?
En ce temps-là la vie était plus belle
Et le soleil plus brûlant qu'aujourd'hui.
Tu étais ma plus douce amie
Mais je n'ai que faire des regrets.
Et la chanson que tu chantais,
Toujours, toujours je l'entendrai.
C'est une chanson qui nous ressemble,
Toi tu m'aimais, moi je t'aimais
Et nous vivions, tous deux ensemble,
Toi qui m'aimais, moi qui t'aimais.
Mais la vie sépare ceux qui s'aiment,
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants désunis.
C'est une chanson qui nous ressemble,
Toi tu m'aimais et je t'aimais
Et nous vivions tous deux ensemble,
Toi qui m'aimais, moi qui t'aimais.
Mais la vie sépare ceux qui s'aiment,
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants désunis
Сухите листа
"Сухите листа" е френска песен на Ив Монтан,
по текст на Жак Превер и музика на Жозеф Косма
О, толкова бих искал да си спомниш
дните щастливи на приятелството с теб,
животът най-красив тогава беше,
по-ярко слънцето, от днес блестеше.
Листата сухи, сбирани с лопата,
ти виждаш, аз не съм забравил,
и като тях, изхвърлени с лопата -
скръбта и спомените аз съм изоставил.
И северният вятър ги отвява,
в нощта студена на забрава…
Но виждаш, споменът остава
за песента, която бе ми пяла…
Листата сухи, сбирани с лопата
скръбта и спомените също като тях,
а любовта ми - мълчалива, вярна
усмихната бе винаги и благодарна.
Обичах те, ти беше тъй красива,
как бих могъл за миг да те забравя?
Животът най-красив тогава беше,
по-ярко слънцето от днес блестеше.
Ти беше ми най-нежния приятел,
остана ми единствено да страдам,
но песента от теб, за мен изпята
до сетен дъх ще чувам в тишината.
Това бе песен дето ни сближава,
ти ме обичаше - обичах те и аз,
да бъдем двама с теб си заслужава -
ти влюбена бе в мен, а в тебе аз.
Животът, влюбени отдалечава,
почти неусетно и даже без шум
и от пясъка морето заличава
стъпките, оставени от тях.
Това бе песен дето ни сближава,
ти ме обичаше - обичах те и аз,
да бъдем двама с теб си заслужава -
ти влюбена бе в мен, а в тебе аз.
Животът, влюбени отдалечава,
почти неусетно и даже без шум
и от пясъка морето заличава
стъпките, оставени от тях.
Превод Любомир Попов
© Любомир Попов Todos los derechos reservados