Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
В Харков отново ранна е есен.
Бродя по "Сумска", както преди.
Слънчев вятър ласкаво е понесъл
призрака на надеждата. С листата върви.
Не търся, не искам нашата среща
ни в кафенета, ни в замислените таверни.
Бавничко, тихо спуска се вечер.
Няма Любов... Ни Надежда... Ни Вяра...
Моя Харковска обич...
Жълтият шепот на премръзналите листа...
Моя Харковска обич... ...