2 мин за четене
Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
В Харков отново ранна е есен.
Бродя по "Сумска", както преди.
Слънчев вятър ласкаво е понесъл
призрака на надеждата. С листата върви.
Не търся, не искам нашата среща
ни в кафенета, ни в замислените таверни.
Бавничко, тихо спуска се вечер.
Няма Любов... Ни Надежда... Ни Вяра...
Моя Харковска обич...
Жълтият шепот на премръзналите листа...
Моя Харковска обич... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация