Татэ - Харковска обич
2 min reading
Харковска обич
Татэ Перевод на болгарский язык Красимир ДяковВ Харков отново ранна е есен.
Бродя по "Сумска", както преди.
Слънчев вятър ласкаво е понесъл
призрака на надеждата. С листата върви.
Не търся, не искам нашата среща
ни в кафенета, ни в замислените таверни.
Бавничко, тихо спуска се вечер.
Няма Любов... Ни Надежда... Ни Вяра...
Моя Харковска обич...
Жълтият шепот на премръзналите листа...
Моя Харковска обич...
Нежни думи от забравените писма...
Като змия се е плъзнала "Сумска"...
Светкат витрините, като стомана...
Моя Харковска обич,
за нищо на света, при теб не оставам!
На сън, да летя, ще престана.
Светът се оказа не толкова тесен.
В уюта на нощните ресторанти,
за нашата песен, няма: "Възкресе!"
Като последно докосване
вятърът нежно устните гали...
Беше миг, а помня те високосно...
Тази нощ те оставям...
Тази Харковска обич
Ту боли... Ту тъгува... Преминалото...
Само градът ме спасява отново
и помага с вечерната пелерина.
Тази Харковска обич.
Уж септември, а мирише на Пролет.
Тази Харковска обич.
Ще те търся отново за полет...
© Copyright: Татэ, 2009
Свидетельство о публикации №1904254357
Харьковская любовь Татэ, А. Р
Татэ Снова в Харькове ранняя осеньЯ бреду по Сумской, как и прежде
Ветер солнечный ласково носит
Вместе с листьями призрак надежды
Не ищу, не хочу нашей встречи
Ни в кафе ,ни в задумчивых скверах.
Потихоньку спускается вечер
Ни любви... Ни надежды... Ни веры...
Моя Харьковская любовь...
Желтый шелест озябших листьев...
Моя Харьковская любовь...
Нежный шепот забытых писем.
Золотистая даль Сумской
И холодный витринный глянец...
Моя Харьковская любовь,
Я с тобой ни за что не останусь
Вновь во сне я летать перестану
Мир окажется вовсе не тесен
И в уютах ночных ресторанов
Наша песня уже не воскреснет.
Как последнее прикосновение
Ветер нежно мне губы щекочет
Я запомню тебя как мгновение...
Я забуду тебя этой ночью...
Эта Харьковская любовь
То болит... то печалит... то гложет
Только город спасет меня вновь
И ночной пеленою поможет
Эта Харьковская любовь
В сентябре вдруг запахнет весною
Эта Харьковская любовь
Мне придется искать тебя снова
© Красимир Дяков All rights reserved.
