1 мин за четене
Даниил Сотников
«Уходят годы, как вода в песок.
Мы вымираем. Гибнут наши знанья.
И нас, постигших тайны мирозданья,
Несёт в былое времени поток.
Наш путь был бесконечно одинок.
У нас осталось лишь одно желанье:
Пусть жизни не окончатся исканья
И разума не гаснет уголёк»
Так резко на земле чернели тени.
И пробираясь меж листов растений,
Шептал о чём-то тёплый ветерок. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse