Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...

– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...

От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен. ...

Под възглавката си крия две сълзи
и обелки от ранена обич.
Станала съм вече за резил
с лутането все по късна доба,
с писане на купчина писма - ...

От теб не искам нищо. Поседни
така до мен! И просто замълчи!
В душата ми – в дълбокото слезни!
Със тия твои ангелски очи...
Когато стигнеш дъното, гребни ...

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...

Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...

Копнеех да си само моя
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...

Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...

Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска ...

Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право, ...

В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...

Душата ми – в пожар.
И къщата е в жар.
Градила съм я с тухли от лъжи.
Не е любовен плам.
Ще спре сърцето, знам. ...

Направи ми кафе, да е силно и дълго,
с малко мляко и захар, да ухае на теб!
Направи ми кафе, да го вдишам до дъно,
да събужда душата, да треперят ръце…
Направи ми кафе, да е плътно и тежко, ...

Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...

А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...

Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...