Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...

Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум ...

… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...

Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...

Каква ли блага вест да ви разкажа?
Едва ли сте останали без вести...
Пред собствената съвест сме на стража.
И мислите ни бягат все злочести.
Какво бе вчера... а какво е утре – ...

He said “Baby think of me…”
And I went to sleep alone in my bed instead of sharing it with him
And it’s a strange relationship we got more like a ship
Than a relation
A ship that’s wrecked by all the battles in our heads ...

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Съдбата като полудял нарвал
щурмува перфектната осанка
на скитницата ми душа,
дори луната влезе в кръвта ми изцяло.
Из поруганото небе се гмуркам, ...

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...

Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...

Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира ...