danda
358 резултата
Клепачите - обрамчени от тънки бръчки -
сянка на копнежите ми сбъднати,
в косите - наръч заскрежени съчки
въпроси риторични пращат - към отвъдното.
Ръцете ми - пано от здрави, груби възли - ...
сянка на копнежите ми сбъднати,
в косите - наръч заскрежени съчки
въпроси риторични пращат - към отвъдното.
Ръцете ми - пано от здрави, груби възли - ...
598
5
Безсмислени са светлите капчуци,
отдадени на слънцето в нега,
предсмъртната им песен по улуците
е просто квинтесенция от тишина.
Безсмислени са звездните сюжети ...
отдадени на слънцето в нега,
предсмъртната им песен по улуците
е просто квинтесенция от тишина.
Безсмислени са звездните сюжети ...
769
11
Колко устни по моето тяло бродираха
не шевици с цветя, а животи окъсани,
посинели вини пред очите ми още умират
и оставят сълзи овдовели кротко за тях да се кръстят.
Колко усмивки - девствено тихи, ...
не шевици с цветя, а животи окъсани,
посинели вини пред очите ми още умират
и оставят сълзи овдовели кротко за тях да се кръстят.
Колко усмивки - девствено тихи, ...
961
4
Как да кажа лека нощ, моя Тъга,
нали насред лунния танц се срещам със тебе,
с устни танинови разсъбличаш съня
и се любиш със него в постеля от шемети.
Как да махам за сбогом, моя Тъга, ...
нали насред лунния танц се срещам със тебе,
с устни танинови разсъбличаш съня
и се любиш със него в постеля от шемети.
Как да махам за сбогом, моя Тъга, ...
1058
11
Моят свят опустя тъй внезапно -
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното ...
селска гара по първи петли.
Тихо, тъмно, студено... Вероятно
просто липсват релси - почти.
Моят свят си охлузи коляното ...
822
11
Боже, колко пъти до днес те проклех
и твоето име напразно мълвих,
в колко пътя, обратни на твоя, поех,
свещица не палих в Светая светих,
колко вяра изгубих, Господи, в тебе, ...
и твоето име напразно мълвих,
в колко пътя, обратни на твоя, поех,
свещица не палих в Светая светих,
колко вяра изгубих, Господи, в тебе, ...
726
1
Слънцето опъна тънки струни
и грифа си пролетно настрои,
с морето къдрокосо се целуна,
преди да изиграе светлата си роля.
Вятърът за миг прочисти саксофона ...
и грифа си пролетно настрои,
с морето къдрокосо се целуна,
преди да изиграе светлата си роля.
Вятърът за миг прочисти саксофона ...
872
11
Разпилей ми без жал косите коралови
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш. ...
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш. ...
950
9
Сутрин на мънички глътки отпивам
утро сребристо от твоите устни,
трохичка възторг за из път си завивам,
за да бъде денят ми уханен и вкусен.
Щом слънцето хапне средата на синята пита ...
утро сребристо от твоите устни,
трохичка възторг за из път си завивам,
за да бъде денят ми уханен и вкусен.
Щом слънцето хапне средата на синята пита ...
738
4
опит за басня, провокиран от един спектакъл
Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина. ...
Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина. ...
681
5
Не бях сънувала очите ти отдавна,
не бях докосвала дори насън забравеното ти лице,
ала нощта ми влюби се в Морфей и безпощадно
желанието им ме хвърли в тръпнещите ти ръце.
Защо се върна във съня ми тънкостенен, ...
не бях докосвала дори насън забравеното ти лице,
ала нощта ми влюби се в Морфей и безпощадно
желанието им ме хвърли в тръпнещите ти ръце.
Защо се върна във съня ми тънкостенен, ...
568
2
Върви си! Късно е при мен да се завръщаш!
Изтлях като кандило на задушница,
изстинах като гроб забравен, непотърсен,
по тялото ми само севернякът лъкатуши.
Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли? ...
Изтлях като кандило на задушница,
изстинах като гроб забравен, непотърсен,
по тялото ми само севернякът лъкатуши.
Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли? ...
549
8
в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка, ...
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка, ...
915
10
Тежат раменете ми - сякаш премръзнали клони,
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе, ...
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе, ...
570
5
Финалът е ясен - кристално -
мълчалива цигара вместо сбогуване,
после пътища - диаметрални
и къси пресечки в случайно сънуване,
нови любови и нови раздели, ...
мълчалива цигара вместо сбогуване,
после пътища - диаметрални
и къси пресечки в случайно сънуване,
нови любови и нови раздели, ...
1619
11
на татко
Не плачи! До теб съм!
А Той с едната си ръка те е прегърнал -
молитви, клетви няма да Му шепна,
защото знам, че ти не искаш да се върнеш. ...
Не плачи! До теб съм!
А Той с едната си ръка те е прегърнал -
молитви, клетви няма да Му шепна,
защото знам, че ти не искаш да се върнеш. ...
540
8
Моите думи - безплътни монети,
бляскаво и нетрайно богатство,
моите думи - вулканични планети,
крият рози с бодли под похлупака си.
Моите думи - балони със хелий, ...
бляскаво и нетрайно богатство,
моите думи - вулканични планети,
крият рози с бодли под похлупака си.
Моите думи - балони със хелий, ...
865
11
В "творбата" има продуктово позициониране
Походка от типа "къде си тръгнала, бе, моме?",
усмивка - Пиърс Броснан ряпа да яде,
кола със сто и няколко си коня
и грива от къдрици до... немай къде. ...
Походка от типа "къде си тръгнала, бе, моме?",
усмивка - Пиърс Броснан ряпа да яде,
кола със сто и няколко си коня
и грива от къдрици до... немай къде. ...
914
19
Нервираш ме до крайност
и ме разболяваш,
бездиханна съм
от твоите съмнения.
Във думите ми не, ...
и ме разболяваш,
бездиханна съм
от твоите съмнения.
Във думите ми не, ...
594
6
Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям - ...
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям - ...
823
12
В подножието на съня ми,
при тънката бразда с реалността,
още се опитвам да простя без думи
на сърцето сляпата вина.
След писъка карминен на лъчите, ...
при тънката бразда с реалността,
още се опитвам да простя без думи
на сърцето сляпата вина.
След писъка карминен на лъчите, ...
601
6
Прожекторът игриво ръка ми подава,
намига ми, хлапакът му с хлапак,
сърцето ми отново аритмично затуптява,
а Зрителят дори не подозира, че съм пред инфаркт.
И там в "кръга", като подплашени котачета ...
намига ми, хлапакът му с хлапак,
сърцето ми отново аритмично затуптява,
а Зрителят дори не подозира, че съм пред инфаркт.
И там в "кръга", като подплашени котачета ...
585
11
Преди залезът рубинен
преждевременно да се роди,
преди да кипне виното,
преди снегът да завали,
преди Димитровденското зимуване, ...
преждевременно да се роди,
преди да кипне виното,
преди снегът да завали,
преди Димитровденското зимуване, ...
564
7
Не, не искам с теб да говоря!
Само "Здравей!" -
от благоприличие,
свалям грима и костюма
на старата роля ...
Само "Здравей!" -
от благоприличие,
свалям грима и костюма
на старата роля ...
739
8
Остани! След мълчанието щърбаво
думите сами ще литнат като ехо подир чанове.
Остани по навик стар и не за дълго,
многоточието просто си играе с двама ни.
Остани в риданията на нощта притихнал, ...
думите сами ще литнат като ехо подир чанове.
Остани по навик стар и не за дълго,
многоточието просто си играе с двама ни.
Остани в риданията на нощта притихнал, ...
814
7
Е, вече сме чужди! Честито!
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли? ...
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли? ...
890
5
По плиткото крайбрежие на женската ми зрялост
едно момиче още кули пясъчни строи,
със къси къдри и ожулено коляно
намига ми, през пръски на вълни.
И там, далечна, по детински ми се смее, ...
едно момиче още кули пясъчни строи,
със къси къдри и ожулено коляно
намига ми, през пръски на вълни.
И там, далечна, по детински ми се смее, ...
717
10
Вкопчих се в перчема чорлав
на секундите,
но прокървих от копията остри
на стрелките,
отровата им хукна бясно ...
на секундите,
но прокървих от копията остри
на стрелките,
отровата им хукна бясно ...
705
10
В тази къща всичко вече се разкапа -
крушката във кухнята хиляда пъти изгърмя,
а чешмата в банята бъбриво капе -
хич не мисли кой ще плаща сметките във ВиК-а.
Във фризера ни айсберг тлъст е сгушен - ...
крушката във кухнята хиляда пъти изгърмя,
а чешмата в банята бъбриво капе -
хич не мисли кой ще плаща сметките във ВиК-а.
Във фризера ни айсберг тлъст е сгушен - ...
886
6
Гордостта си пребори ли, скъпи,
или още подреждаш косите ù златни?
По ръба на сърцето си още ли тихо пристъпваш
и боиш се до смърт - да не паднеш в "блатото"?
Ревността си пропъди ли вече, любими, ...
или още подреждаш косите ù златни?
По ръба на сърцето си още ли тихо пристъпваш
и боиш се до смърт - да не паднеш в "блатото"?
Ревността си пропъди ли вече, любими, ...
552
3
Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня, ...
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня, ...
929
15
Искам Времето озъбено да сритам в слабините -
да не ражда цял катун от мъртви часове,
във корида предрешèна все да ме натиква,
от палеца му да зависи - ще ме бъде или не.
Казват, че във боя раждат се герои. ...
да не ражда цял катун от мъртви часове,
във корида предрешèна все да ме натиква,
от палеца му да зависи - ще ме бъде или не.
Казват, че във боя раждат се герои. ...
602
6
Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме, ...
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме, ...
656
2
Стъпка по стъпка от теб си отивам,
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.
Стъпка по стъпка топя се във дните ти, ...
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.
Стъпка по стъпка топя се във дните ти, ...
504
8
Ей, ти, дето на бара сучеш мустак
и безсрамно след мене лигите точиш,
погледни се - вече си сбръчкан дъртак,
а аз - летва висока, за да ме скочиш!
Ей, ти, дето зад бара чашите пълниш, ...
и безсрамно след мене лигите точиш,
погледни се - вече си сбръчкан дъртак,
а аз - летва висока, за да ме скочиш!
Ей, ти, дето зад бара чашите пълниш, ...
1144
5
Животът извръща очите ми само към теб,
а аз, сякаш на себе си гръб съм обърнала,
лъжливо заспивам с "всичко наред е"
и сляпо надничам зад дните ти гърбави.
И сляпа и глуха нахално през времето крача, ...
а аз, сякаш на себе си гръб съм обърнала,
лъжливо заспивам с "всичко наред е"
и сляпо надничам зад дните ти гърбави.
И сляпа и глуха нахално през времето крача, ...
548
1
По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла, ...
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла, ...
633
2
Ти мен избра - отново и отново
във глътките ти самота да бъда бряг,
на нежността ти крехката утроба,
във дланите ти - първи зимен сняг.
Ти мен избра - отново и отново ...
във глътките ти самота да бъда бряг,
на нежността ти крехката утроба,
във дланите ти - първи зимен сняг.
Ти мен избра - отново и отново ...
835
9
Искам всяка утрин да усещам как съня
по ресниците ти тъмни снежно се топи,
искам с мене да споделяш онзи залък от деня,
който в гърлото пресяда, драска и горчи.
Искам погледът ти облачно през мен да преминава ...
по ресниците ти тъмни снежно се топи,
искам с мене да споделяш онзи залък от деня,
който в гърлото пресяда, драска и горчи.
Искам погледът ти облачно през мен да преминава ...
739
10
Като двете страни на монета,
като черно-бели клавиши,
като две вълни във морето,
като думи по листа изписани,
като лед в питие от жарава, ...
като черно-бели клавиши,
като две вълни във морето,
като думи по листа изписани,
като лед в питие от жарава, ...
545
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
