ДаниелаВиткова
348 резултата
Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
  447  14 
Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
  326  10 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...
  320  13 
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
  338  10 
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните, ...
  373 
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...
  725 
Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...
  550  15 
Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...
  347  13 
Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...
  286 
Как неусетно лятото отмина…
Въздухът ухае на сухи листа.
Осиротяло е гнездото над комина
в дворовете отново цари суетня…
Лек дим над котлето се вие ...
  371 
Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни, ...
  279 
Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува, ...
  1668  35 
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
  341  12 
(по истински случай)
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване ...
  475  16 
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба. ...
  510 
Лято е! Най-живият сезон!
Пулсиращ, пълнокръвен,
раждащ куп мечти…
Нощна музика от саксофон
звучи под ярките звезди. ...
  266 
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  295 
Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...
  281 
От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...
  431 
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
  310  10 
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
  303  10 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  366  11 
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух ...
  1485  47 
Сякаш сме във филм на забавен каданс.
Накъсана лентата повтаря епизодите.
Уморени от танцуване на последния валс
остаряха в очакване на развръзка актьорите.
И драгите зрители в съзерцаване остаряха. ...
  263 
През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...
  496 
Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости, ...
  1104 
Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
  779 
По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо. ...
  266 
(Час по музика)
Похапнаха и поиграха нашите герои.
За час по музика отдавна са готови.
Бухалът поканил е вокален педагог.
Той има глас в регистъра висок - ...
  357 
(Част трета - Междучасие)
Междучасието голямо
бе чакано и най - желано.
И ето, звънчето извести
време за почивка и игри. ...
  337 
(Втори час – граматика)
За втори час звъни звънчето.
В клас пристъпва първи Мечо,
а след него Вълчо, Лиса.
Катеричката след тях изтича. ...
  943 
Дъждът вали.
Проплаква тъжен
като след раздяла
или изгубена любов…
Чрез сълзите, навярно е осъден ...
  270 
(Първи час – математика)
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...
  1469 
Патриот съм! Смел юнак!
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...
  231 
Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята, ...
  274 
Лъкът погали нежно струните
и Тя копнежно
... полетя
като птица, подарили свободата и.
... Заля ...
  313 
На братята св. св. Кирил и Методий
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра. ...
  473 
Тежко пиянство имаш, народе…
Вино смесваш
с водка, с уиски...
Все бленуваш да си свободен,
ала само на маса ...
  324 
Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки ...
  297 
В нощта на Твоето Възкресение
за сетен път главата преклоних…
Всяка мисъл в мен е изкупление,
мълчана болка, сбрана в стих.
Приемам те в душевния си храм, ...
  271 
Предложения
: ??:??