laramaylin
1 436 резултата
Знам, болката съвсем ще изтънее.
Ще се притули, в дните ще се губи.
Засипвана от сняг, ще побелее
и ще замръзне в нечии длани груби.
Но ще е в нас. Във нощите ни тихо ...
Ще се притули, в дните ще се губи.
Засипвана от сняг, ще побелее
и ще замръзне в нечии длани груби.
Но ще е в нас. Във нощите ни тихо ...
419
4
С нас живеят лошите ни мисли.
Те са дребни, подлички и сиви.
Трябва все ума си да прочистваме,
да ги гоним и да ги убиваме.
Мислите приличат на мишлета. ...
Те са дребни, подлички и сиви.
Трябва все ума си да прочистваме,
да ги гоним и да ги убиваме.
Мислите приличат на мишлета. ...
522
4
Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...
371
2
Ще си изстрадам смешните илюзии.
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален. ...
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален. ...
405
6
Всяка пролет ще идвам при тебе
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...
618
8
Не търся, не очаквам любовта.
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя. ...
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя. ...
566
1
8
Слънцето се гушва в планината.
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно - ...
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно - ...
466
5
Сбогувах се с илюзиите, влачени
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани. ...
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани. ...
593
2
Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
380
5
Сърцето ми, на две разрязан нар,
самотно е. Кърви до изнемога.
На мислите безумният товар
пробожда го с въпроси еднороги.
То тупка бавно, страда и мълчи, ...
самотно е. Кърви до изнемога.
На мислите безумният товар
пробожда го с въпроси еднороги.
То тупка бавно, страда и мълчи, ...
491
Заглавието е взаимствано
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...
462
1
"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...
634
4
Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
523
5
На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
511
4
А беше времето, когато
цветя танцуваха в очите ми
и с дъх на подранило лято
трептяха плахи въпросителни.
Знам, беше времето, когато ...
цветя танцуваха в очите ми
и с дъх на подранило лято
трептяха плахи въпросителни.
Знам, беше времето, когато ...
573
8
Снегът все още размишлява
дали да ни обвие в бяло,
дали невинност заслужаваме
във битието оскотяло.
Той може да дари копнежи, ...
дали да ни обвие в бяло,
дали невинност заслужаваме
във битието оскотяло.
Той може да дари копнежи, ...
423
2
Аз съм твоят верен път за никъде.
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...
761
1
10
Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
476
3
Щом някой твърди: „Да обичаш е лесно.
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...
489
6
Където те потегли, там отивай.
Сърцето слушай! То прекрасно знае
без карта даже лесно да открива
началото на любовта... и края ù.
Ако го следваш, то ще те закриля ...
Сърцето слушай! То прекрасно знае
без карта даже лесно да открива
началото на любовта... и края ù.
Ако го следваш, то ще те закриля ...
1342
Внимавайте какво си пожелавате!
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...
423
1
Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...
1423
3
В прегръдките си топли люлее ме сънят.
Леглото ми уютно е пристан и утеха.
Навън препуска бесен и зъби се светът.
Сънят ми ме предпазва като любима дреха.
Във него съм щастлива, невинна и добра. ...
Леглото ми уютно е пристан и утеха.
Навън препуска бесен и зъби се светът.
Сънят ми ме предпазва като любима дреха.
Във него съм щастлива, невинна и добра. ...
580
5
Аз навярно бях различен.
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах. ...
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах. ...
495
2
"Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...
706
4
Нещо хубаво си пожелай!
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...
356
Ортопедът:
Нека има бяла зима!
Нека има лед, пързалки.
И фрактури нека има
за големи и за малки. ...
Нека има бяла зима!
Нека има лед, пързалки.
И фрактури нека има
за големи и за малки. ...
517
3
Аз светя винаги със своя,
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
439
2
По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно, ...
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно, ...
608
2
Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...
358
Безметежно се стеле снега
и нехайно снежинки танцуват.
Къс внезапна студена тъга...
Мойте мисли сега в бяло плуват.
И дърветата в бели воали ...
и нехайно снежинки танцуват.
Къс внезапна студена тъга...
Мойте мисли сега в бяло плуват.
И дърветата в бели воали ...
420
1
2
С невинните очи на любовта в неделя
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина. ...
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина. ...
529
2
Налага се да се тревожим,
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи, ...
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи, ...
378
1
Сини очи – сини маниста -
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...
661
4
Очите на Небето виждат всичко -
злините тайни, глупавите грешки,
кого предаваме, измъчваме, обичаме,
пороците и страстите човешки.
Очите на Небето помнят всичко, ...
злините тайни, глупавите грешки,
кого предаваме, измъчваме, обичаме,
пороците и страстите човешки.
Очите на Небето помнят всичко, ...
451
1
А Есента полека си отива,
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо, ...
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо, ...
1283
2
9
Безкрайни ноемврийски дъждове.
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
544
4
На Плевен, с любов
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...
432
1
На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...
593
5
Слушам празнотата вътре в себе си.
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали, ...
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали, ...
831
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
