laramaylin
1 436 резултата
Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...
410
2
Нарисувах в зелено крилата на лятото.
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
Пратих птиците рано на Юг.
Потъгувах след дългия писък на ятото.
Примирена останах си тук.
После бавно, тържествено тръгнах из нивите. ...
664
7
И пада мракът в моите очи,
отчаяно, тревожно ме прегръща,
една сълза в прозореца горчи,
мечтата ми се връща бавно вкъщи.
Болезнено, с един протяжен стон, ...
отчаяно, тревожно ме прегръща,
една сълза в прозореца горчи,
мечтата ми се връща бавно вкъщи.
Болезнено, с един протяжен стон, ...
535
1
3
Един дълъг живот ме очаква без тебе,
опакован в дантели от скръб.
По лицето ми лепне нелекият жребий
да съм свършващ във тъмното път.
Два-три мига любов. После глътка забрава. ...
опакован в дантели от скръб.
По лицето ми лепне нелекият жребий
да съм свършващ във тъмното път.
Два-три мига любов. После глътка забрава. ...
531
1
Свечерява се в чувствата есенни,
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини, ...
неочаквано, невъзвратимо.
От напразни възторзи понесени,
ние страдаме зримо-незримо.
Свечерява се в толкова истини, ...
571
5
Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...
430
Плът от моята плът.
Ти си по-светъл от мен.
Романтично-добър и различен.
Аз съм устните - ти си викът,
аз – потайната нощ, ти – красивият ден, ...
Ти си по-светъл от мен.
Романтично-добър и различен.
Аз съм устните - ти си викът,
аз – потайната нощ, ти – красивият ден, ...
959
6
На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...
598
4
„По вените на пътя ми потече есен”
KrosaMaia( Кроса Мая) Трансформация
Потече есен в нощите и дните,
по вените, във мислите, в косите.
Сбогувахме се със ята от чувства. ...
KrosaMaia( Кроса Мая) Трансформация
Потече есен в нощите и дните,
по вените, във мислите, в косите.
Сбогувахме се със ята от чувства. ...
469
3
Като улична котка живея.
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи. ...
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи. ...
690
8
Неназовимото с най-прости думи...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
552
7
За себе си камина не направих.
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
417
6
Ако умра внезапно – недейте да скърбите!
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято. ...
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято. ...
457
1
2
На Д.
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...
746
8
България за мен е болка.
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...
401
1
Тревата мокра е от есенни въздишки.
Мъглите се наместват между нас.
Във въздуха по хладни, тъжни нишки
настига ни несъществуващ глас.
И шепне ни със аромат на Лято: ...
Мъглите се наместват между нас.
Във въздуха по хладни, тъжни нишки
настига ни несъществуващ глас.
И шепне ни със аромат на Лято: ...
453
1
7
Не съм Мадона. Вчера го разбрах.
Мъжът ми каза ми го много ясно,
когато рано вкъщи се прибрах...
със секретарката му хванах го натясно.
„Е, случва се...” ми заусуква той, ...
Мъжът ми каза ми го много ясно,
когато рано вкъщи се прибрах...
със секретарката му хванах го натясно.
„Е, случва се...” ми заусуква той, ...
516
3
Шумът отвънка ми говори.
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят ...
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят ...
425
2
„А няма със кого да поговориш...”
ringo2(Николай)
Да има със кого да поговориш...
Да му изплачеш страшните си тайни.
Невидими врати да му отвориш ...
ringo2(Николай)
Да има със кого да поговориш...
Да му изплачеш страшните си тайни.
Невидими врати да му отвориш ...
577
5
Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...
446
2
Варварска самота. Креят моите нощи.
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...
664
2
Мислите ми се търкалят като кестени,
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...
381
„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
652
8
Затварям Есента в буркани
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...
511
1
9
Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
524
2
Аз съм твоята дива вода.
Ти ме пиеш и питаш за още.
Непонятна, жестока следа
в теб оставям през летните нощи.
Откъдето премина - руша. ...
Ти ме пиеш и питаш за още.
Непонятна, жестока следа
в теб оставям през летните нощи.
Откъдето премина - руша. ...
501
2
Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени. ...
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени. ...
1460
1
13
„Запомнете тази диагноза Colony Collapse Disorder. Разпад на пчелното семейство, синдром на разрушената колония... Ако това се случва с тях, какво остава за човека и несигурното му семейство.”
Георги Господинов „Физика на тъгата”
Човешкото семейство се разпада.
Пропуква се несигурната „клетка”.
Щаст ...
Георги Господинов „Физика на тъгата”
Човешкото семейство се разпада.
Пропуква се несигурната „клетка”.
Щаст ...
620
1
Шушука листопадът и разказва
невероятни, невъзможни тайни,
а Есента ги скътва в цветна пазва.
Предчувствия за мигове нетрайни
започват лекичко да се възраждат ...
невероятни, невъзможни тайни,
а Есента ги скътва в цветна пазва.
Предчувствия за мигове нетрайни
започват лекичко да се възраждат ...
436
2
На всички „Златки”- черни и руси
Знаеш ли,
че си безобразно красива.
Мислите ми пресекват,
когато те гледам. ...
Знаеш ли,
че си безобразно красива.
Мислите ми пресекват,
когато те гледам. ...
395
1
Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето. ...
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето. ...
571
8
Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...
656
4
Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж, ...
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж, ...
443
1
„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...
796
3
Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
574
2
Тоз живот ми стана тесен -
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име ...
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име ...
564
2
По-самотна съм без Самотата си.
Тя добра компания ми прави.
Двете грижим се за красотата си
и забравяме, че сме забравени
от Късмета, Любовта и Вярата. ...
Тя добра компания ми прави.
Двете грижим се за красотата си
и забравяме, че сме забравени
от Късмета, Любовта и Вярата. ...
363
1
Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...
493
2
„Утеха в синьо и заоблено
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева) ...
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева) ...
565
6
Всичко е правилно. Всичко е грешно.
Важното вчера днес ни е смешно.
Ту Сатани сме. Ту Херувими.
Явното скрито е. Скритото – зримо.
Лесното зло е. Трудното – лесно. ...
Важното вчера днес ни е смешно.
Ту Сатани сме. Ту Херувими.
Явното скрито е. Скритото – зримо.
Лесното зло е. Трудното – лесно. ...
442
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
