pastirkanaswetulki
888 резултата
Купих на жената къща
с двор голям за рахатлък.
Първа се нанесе тъщата.
Що ли? Що'т съм будаллък!
Гъсто мляко от комшията ...
  696  26 
Не че се стреснах, ама пък на -
херпес комай ми излиза.
Ти обявил си ми тиха война.
Аз по бельо и без риза
гоня те в нашия сватбен креват, ...
  560  25 
Съдбата знае кой с кого да срещне.
Живота скъсан майчински тропосва.
Не питай как. Въпросът ти е смешен.
Въпрос - от любопитството износен.
Тя има своя точен миг от дата, ...
  644  15 
Плъзват капки езичета
по косата ми. Чак
в деколтето се стичат.
Ех че дъжд веселяк!
Топли струйки прегръщат ...
  732  19 
Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...
  566  19 
На масата отсреща ти седиш,
насъскал дързостта си с чаша вино,
преборил се за пост и за престиж
и бодигардове, вместо роднини.
В жената вперил сластните очи, ...
  377  16 
Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина, ...
  490  11 
Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...
  960  17 
Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...
  650  12  18 
Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...
  543  15 
Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак ...
  750  20 
Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...
  1393  26 
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
  363 
Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...
  895  24 
Орисията ни е такава -
сутрин ний замесваме деня,
като бабите си първи ставаме,
лепне по очите ни съня.
С боси стъпки в тъмното се лутаме, ...
  673  17 
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...
  1415  13 
Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.
  810  16 
Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...
  733  22 
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
  909  12  23 
Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...
  439 
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...
  695 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  653  14 
В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...
  626  20 
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...
  1600  14  25 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  812  20 
> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...
  2765  20  39 
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...
  672  18 
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...
  779  21 
Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...
  514  15 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  675  18 
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...
  742  14 
Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
  501  22 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  562  12 
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
  519 
Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
  583 
Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...
  605  11 
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...
  979  20 
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
  592 
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...
  3771  39  119 
Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото. ...
  520  12 
Предложения
: ??:??