pastirkanaswetulki
908 резултата
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...
  766 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  713  14 
В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...
  680  20 
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...
  1708  14  25 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  873  20 
> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...
  2930  20  39 
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...
  720  18 
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...
  838  21 
Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...
  567  15 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  716  18 
Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...
  810  14 
Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
  571  22 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  621  12 
От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
  578 
Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
  624 
Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...
  649  11 
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...
  1025  20 
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
  650 
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...
  3983  40  119 
Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото. ...
  591  12 
Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...
  641  12 
Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...
  578 
Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата, ...
  533  13 
Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...
  1034  10  28 
Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...
  953  15 
В квартална баня (щерки три)
ни къпеха за здраве.
Сега съм дама и с мечти
експеримент си правя.
Избрах почивка – пет звезди – ...
  879  22 
Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...
  811  14 
В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
  739  16 
Този Дейвид (Рокфелер ли беше?)
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...
  757 
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
  1212  15  32 
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
  675  14 
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...
  765  13 
Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...
  715  12 
Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...
  2022  35 
Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен ...
  742  17 
Докосне ли небесният ти дъх
пространството, в което няма спомен,
ще си качил последния си връх,
ще бъдеш сам във космоса огромен.
И твоята душа - обрулен лист - ...
  582  16 
В света дошъл е всеки като гост,
за шепичка любов - без цвят и раса.
Налейте вино и да вдигнем тост,
изправени до пълната си маса.
Да пием за самотника в снега, ...
  1696  10  26 
Продадохме и лозето ти, тате...
Не раждаше без стария стопанин.
С наследството не станахме богати.
Сънувах, че нарече ни... хайвани.
След две-три нощи, влязъл в шарпаната, ...
  1550  20 
Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна, ...
  626  14 
Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...
  624  18 
Предложения
: ??:??