Валери_Станков
1 459 резултата
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ
... седя и слушам школското звънче,
а в даскалото дворът пак се пълни –
отново ставам същото момче,
загледано в момичешките хълми, ...
... седя и слушам школското звънче,
а в даскалото дворът пак се пълни –
отново ставам същото момче,
загледано в момичешките хълми, ...
684
5
5
АКАДЕМИКЪТ
… навярно съм тотално изтрещял, щом вече не откривам нищо свято
в живота, който Господ ми е дал – да го възпявам всеки ден с Ерато! –
да се възнасям в бодри небеса подир небесна орда от мръсници,
и цял ден да ме води за носа – Академик! – по медийни терлици. ...
… навярно съм тотално изтрещял, щом вече не откривам нищо свято
в живота, който Господ ми е дал – да го възпявам всеки ден с Ерато! –
да се възнасям в бодри небеса подир небесна орда от мръсници,
и цял ден да ме води за носа – Академик! – по медийни терлици. ...
249
3
3
КОГАТО МРАВКАТА ПЪЛЗИ
... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили, ...
... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили, ...
160
4
2
ЕКСКУРЗОВОД НА БЪЛГАРСКАТА БОЛКА
… ще си нарамя пътната тояга и ще запраша нейде по света –
дали към Рио, Рим или Малага – душата ми жадува Красота!
А може и на знойните Малдиви? Да хрупам зеле и на Кергелен? –
където всички хора са щастливи? И Господ ще помисли и за мен? ...
… ще си нарамя пътната тояга и ще запраша нейде по света –
дали към Рио, Рим или Малага – душата ми жадува Красота!
А може и на знойните Малдиви? Да хрупам зеле и на Кергелен? –
където всички хора са щастливи? И Господ ще помисли и за мен? ...
215
2
1
ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
197
2
4
РИЗА ЗА БРАТЯ
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
138
3
3
ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
160
1
3
ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...
186
5
5
ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...
241
4
1
ПИСМО ОТ КОСМОСА
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...
150
3
1
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
340
3
3
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...
345
7
5
ЕСЕННА ПЕСНИЧКА
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист. ...
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист. ...
206
2
2
Балада за БДЖ
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло. ...
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло. ...
246
5
4
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...
758
6
7
ДЕВОЙЧЕТО С ИЗЯЩЕН МАНИКЮР
... девойчица с изящен маникюр от мен поиска огънче във парка –
от нейното парфюмче "Hot Couture" щях да получа още два инфаркта,
поседна покрай мене – стар кибик, и аз задишах триж по-учестено,
и глътнах си граматиката в миг! – тя мислите ми врътна на вретено, ...
... девойчица с изящен маникюр от мен поиска огънче във парка –
от нейното парфюмче "Hot Couture" щях да получа още два инфаркта,
поседна покрай мене – стар кибик, и аз задишах триж по-учестено,
и глътнах си граматиката в миг! – тя мислите ми врътна на вретено, ...
188
2
2
ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...
238
3
3
ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, ...
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, ...
202
3
2
ЧАС ПО ИСТОРИЯ
Когато всички виха: „Бе-Ка-Пе!”
и чакаха да дойде комунизма,
аз още бях кварталното хлапе
и гледах на света през друга призма. ...
Когато всички виха: „Бе-Ка-Пе!”
и чакаха да дойде комунизма,
аз още бях кварталното хлапе
и гледах на света през друга призма. ...
353
4
15
КРАДЕЦ НА ЛИСТОПАДИ
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...
178
2
ПИСМО ОТ АДА
… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,
ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,
ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,
в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи, ...
… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,
ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,
ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,
в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи, ...
221
1
4
КАМЪЧЕ ОТ МОЯ РОДЕН ДОМ
... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горният ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад, ...
... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горният ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад, ...
270
5
7
СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...
165
3
3
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...
141
3
1
ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...
169
2
2
КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...
178
3
3
ВАУЧЕР ЗА ЕДНА МИНУТА
Пъхни го нейде тоя джиесем –
в бикините, в корсажа, в сутиена.
Без тебе аз обезумях съвсем –
боли ме от мълчания – и стена. ...
Пъхни го нейде тоя джиесем –
в бикините, в корсажа, в сутиена.
Без тебе аз обезумях съвсем –
боли ме от мълчания – и стена. ...
208
2
1
О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...
226
3
3
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
207
2
4
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...
240
3
4
МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...
229
5
3
СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж. ...
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж. ...
581
4
1
ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...
228
3
3
MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...
509
2
1
СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...
215
3
6
ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...
206
5
2
СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
240
3
3
НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...
253
4
4
ИЗЛЕЗ И ВИКАЙ!
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...
269
2
2
ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...
261
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
