Валери_Станков
1 491 резултата
В СПИРАЛИТЕ НА ИДЕЩАТА ВЕЧНОСТ
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...
  209 
ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
  724 
МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...
  250 
СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...
  508 
МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!
... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края. ...
  897 
ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...
  175 
ОБЕЩАЙ МИ В НЕДЕЛЯ ВЪЗКРЪСВАНЕ
... бе любов на бегом
все по спирки, по гари и хостели,
две дечица без дом –
из потайни квартири залостени, ...
  212 
ТЪПА ПЕСНИЧКА
... понявга се заключвам за света като монах във святата си ниша,
по цяла нощ душата си чета – или безумни стихчета ви пиша,
и си задавам тъпия въпрос, и все тъй няма кой да отговори! –
наистина ли Бог Иисус Христос ни гледа от бездънните простори, ...
  215 
ВИНОТО НА ТРИФОН
... и одите на радостта,
и болките от вехти рани,
и мъдростите на света
във чаша вино са събрани, ...
  173 
ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕРЯХ С БАЩА МИ
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст. ...
  411 
МОЕТО БЛАГОДАРЯ
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...
  164 
КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...
  193 
БЯС В ДО МАЖОР
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...
  177 
МАМИНИТЕ ЛОЗОВИ САРМИ
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза, ...
  212 
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...
  785 
СВЕТЪТ Е ДЖУНГЛА ЗА ЧОВЕКОЯДЦИ
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...
  458 
ЖЕНАТА С ГЛАВНО "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
  242 
В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...
  176 
СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
  195 
СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
  269 
ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...
  225 
НАКАЗАНИЯТ ОТ НЕБЕТО
Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –
дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.
С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,
понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг. ...
  186 
ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...
  729 
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
  798 
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
  681 
КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
  368 
ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
  831 
ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...
  268 
АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...
  269 
СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...
  462 
ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден, ...
  221 
НАРОДЕ???
... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй щастливо,
оповести го даже bTv! – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен, ...
  938  17 
МАЛЪК ЗАЕМ ОТ ВИВАЛДИ
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...
  912 
ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...
  257 
ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...
  254 
БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...
  680 
КОГАТО ТЕ РАЗКАЗВАМ НА СВЕТА
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...
  775 
ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук! ...
  687 
ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва, ...
  740 
МИРИЗЛИВКА ЗА МЕЗЕ
Бирата не беше пивка.
Нямах никакво мезе.
Но слетя ми миризливка!
От небето ли се взе? ...
  753 
Предложения
: ??:??