ОТ НАШИТЕ ДУМИ ДА ЦЪФНЕ ТРЕВА

               Автор: Найдан Стоянович, Р. Сърбия

                    (превод от сръбски)

Ще разбереш изведнъж, че облаците не са пожари

и че мракът е само тъмна дупка

над просторните покриви.

Ще разбереш, че звездите не се роят

и угасналият огън не може да пламти.

Ако се отделиш от брега,

под ранените клони на дърветата ще разбереш,

че всичко е изтъкано от тънки паяжини.

Затворѝ устните си и ме чуй!

Не викай, не плачи, не ми подавай пръстите си!

Самотата боли повече от болката.

И докато усамотените бели зори ни пият,

леден мрак ни удря.

Затова

не викай, не плачи, не ми подавай пръстите си!

Не се връщай на поляните на Власина

и не гази утъпканите треви,

защото животът все пак е красив, неповторим

и е само един-единствен!

Само тогава ще осъзнаеш, че трябва

да горим, да горим, да продължим да горим

над води, брегове и треви…

Дори със загаснал огън, ненаситната ни кръв

трябва да пламти в нас, без да изгорим;

трябва да се обичаме, без да се забравяме.

От нашите думи да цъфне трева;

от една капка да заплаче гората;

от една наздравица да избухне радост!

Всичко останало е са̀мо мълчание.

ОД НАШИХ РЕЧИ ПРОЦВЕТАЋЕ ТРАВЕ

                     Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија

Схватићеш једном да облаци нису ватре

И да мрак је само рупа тамна

Над просторима кровова.

Сазнаћеш да се звезде не роје

И да згасла ватра не може да букти!

Кренеш ли дуж обале даље,

Под ранама и гранама схватићеш

Да од танке паучине све је саткано.

Склопи усне и ћути!

Не дозивај, не плачи, не пружај прсте!

Самоћа боли јаче од боли

И док усамљене беле зоре нас пију,

Ледени шиба нас мрак.

Зато:

Не дозивај, не плачи,не пружај прсте,

Не враћај се пропланцима Власине,

Не гази уваљане траве,

Јер...живот је ипак леп! Непоновљив.

Пуст. И један једини.

Тек ћеш тада схватити да:

Горети, горети и даље горети морамо,

Над водама, обалама, травама,

И с угаслом ватром, незаситом крви,

Морамо пламтети да нас не сажежу,

Морамо волети да нас не преболе.

Од наших речи процветаће траве,

Од једне капи проплакаће горе,

Од једне здравице букнуће радост!

Све остало – ћутање је само.

      Б.a: Стихотворението е поместено в двуезичната ми поетична преводна книга „Тайната пътека” от Найдан Стоянович, Р. Сърбия, излазла от печат през 2019 година.

     Думи за автора:

     Найдан Стоянович (роден на 15 юли 1956 г. в Ново село, близодо Сурдулица, починал на 02.12.2018 г.) e завършил журналистика и обща култура.

    Член е на Съюза на писателите на бивша Югославия.

    Работил е като журналист в рамките на НИП „Варденик“;занимава се активно с литература и е автор на три стихосбирки (една на български), на сборници с разкази, на роман и монографията

„Десет години от агресията на НАТО в Сурдулица”.

    Член е на Асоциацията на журналистите в Сърбия.

     За своята дейност е получил много награди и отличия на на[1]ционално и международно ниво, от които най-важната е златна значка за културната и образователната си дейност в Сърбия.

Победител е в международния литературен фестивал „Струж[1]ки литературни срещи” (през 2013 година) и в международния фес[1]тивал на поезията „Мелнишки поетични вечери” (през 2015 година),

България. Победител е на фестивала „Белоцветните вишни” в Казанлък

(през 2015 година) и е получил признание за поезия в Андричград (през

2015 година), Босна и Херцеговина. Стиховете му са публикувани в антологията на съвременна балканска поезия „Гласове от Балканите”, България, 2016 и в литературни сайтове в България на български език.

         Неговите литературни творби са преведени на английски, български, полски, руски и македонски език и са публикувани в око[1]ло сто литературни списания, антологии и алманаси в цяла Европа. Владее руски, български и македонски език и активно ги употребява.

          Найдан Стоянович е почетен член на Съюза на независимите

български писатели.