Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 297 резултата
Те нямат родно място,
те нямат собствен дом.
Над тях небето ясно
е празничен подслон.
Конете - техни братя, ...
  485 
За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...
  843  10 
Аз благославям те, жена,
че чиста си като сълза,
озарена от ореолна светлина
и красива като роза.
Ангел те нарекох аз, ...
  473 
Со звук на монети
ја кршам тишината
со нив може да се купи сиромаштија
и ништо повеќе.
Не продавам добрина на непознати ...
  536 
Каквото и да прочетете, каквото и да разберете за живота, който - на практика - сте принуден да изживеете на планетата Земя, винаги можете да зададете неутралния въпрос: "Е, и?". Какво следва или какво ще се случи утре с вашия живот, не би трябвало да касае никого! Защо ли? Защото сякаш на някого му ...
  534 
Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода... ...
  1362 
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...
  595 
на
този свят
любовен
глад
до ...
  536 
ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...
  777 
Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята ...
  538 
Обичам те детайлно, цялостно и всякак.
Любов! Неизчерпаема, красива нежност.
Освен живота ми, света променяш някак.
Вдишвам те, изпълнена с вълшебност...
  800 
Все още е зима и тебе прегръщам,
и виждам във лунния сняг.
Оглеждам се в преспи, които поглъщат
последния пламък без грях.
По ивица бяла - оставени стъпки - ...
  911  16 
Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
  841 
Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена. ...
  794 
Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...
  457 
Крачка подир крачка
остава пътят зад мен.
С хладна женска закачка
посрещам и новия си ден.
Очаквам пак пролетнозимния сняг ...
  566 
„ Единственият смисъл от излизане на сцената е пътят към катарзиса.“
С. Челибидаке
На 21-ви февруари 2020г в зала „България", почитателите на световноизвестния и признат на четири континента диригент, Йордан Камджалов , се докоснаха до едно рядко изпълнявано в нашата страна произведение. Това бе сак ...
  2107 
Приказка за Любовта...
Кажѝ, кажѝ бедний ми рибарю
знаеш ли мрежи да плетеш...
Млад рибар изкърпвал стара мрежа
нейде на един далечен бряг – ...
  418 
Докато Януари неусетно се изнизваше между пръстите ми, Февруари стремглаво навлизаше в живота ми.
Чувства. Мисли. Безсънни нощи. Безброй кафета и цигара след цигара. Дъжд. Мъгла и меланхолия.
Ако имах възможност да върна времето назад и да променя един-единствен момент от живота си бих ли го направи ...
  392 
Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи, ...
  745 
На днешна дата – 5.03. словесната Ниагара – Валери Станков остаря с още една година и стана на 64. Да му пожелаем здраве и още много години да остарява за да ни каже от личен опит какъв е мъжът на 65, 70, 75 и т.н. години!
МЪЖЪТ НА ШЕСТДЕСЕТ
Валери Станков
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши т ...
  1201 
Конски копита —
По друм отпечатват се
До ненасита
  1062 
ДЪЛГЪТ И НАШАТА ВИНА
Автор - Величка Николова - Литатру
Чуваш ли, чуваш ли... морни крила
с южния вятър пътуват на юг,
а пък самотните техни гнезда ...
  640 
Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чр ...
  931  10 
  1122 
  1311  10 
Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа, ...
  666  12 
Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...
  720 
Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен ...
  656  13 
Днес, на село пред Съвета
реч гореща дръпна кмета:
" Граждани и гражданки!
Дами, Господа!
Ще ви връщаме газта! ...
  597 
Този март е по майски сърдечен
и на лято по всичко прилича,
той по юлски, до кръста съблечен
от разцъфнали вишни наднича.
Този март, тъй различен и топъл, ...
  376 
Тиха нощ ,а в нея дим се стели
Момче , студени стълби и цигара
Това е моята отвара
Замислен ,примълчан и тишина
Образът изниква и се губи някак ...
  659 
Очите му светеха - тъмен оникс,
и знаех, че всяка негова дума е лъжа.
Усмивката му те разтапя.
Лицето му беше копнеж,
а устните му порок. ...
  779 
В едно царство, господарство преди хиляди години живели цар и царица. Те били добри и грижовни за своите поданици, но едничка радост им липсвала – нямали си рожба, която да им усмихва деня.
Дните се нижели, а двамата родители унивали все повече и в царството се спускала мъгла, която унищожавала цвет ...
  1533 
Когато към върха си тръгнал...
с мечта, надежда за ръка вървиш.
По пътя си, дори да си премръзнал,
болка и лишения търпиш.
От групата отпадат разни хора, ...
  957 
Не те повиках, тихичко си тръгнах,
загърнах се, отвън ме срещна хала.
И не заплаках – с времето претръпнах,
какво от туй, че всичко бях ти дала?
Не съм скъперник, нищо не събирах, ...
  475 
  1212 
Колко тихо вали...
Господи!
Колко тихо вали...
А в душата -
молебен за дъжд! ...
  1054 
Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романт ...
  834 
  1279 
Предложения
: ??:??