Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 677 резултата
Уж тръгна си, вратата блъсна,
петите ти изкъртиха паважа.
Остана тъмно, дано съмне.
И... Господи, не искам да го мразя...
Дано сърцето ми - проклетото ...
  486 
А животът е прост. Като риза на ангел.
Като детски въпрос. Като плач след предател.
Като водка без лед. Като спомен за болка.
Като плачещ тромпет. Като валс без посока.
Като вълк - единак без луна и без зима. ...
  3592  10 
Смях узря в тези светли зеници,
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха, ...
  783 
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
  680 
Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...
  592 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  2134 
След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди, ...
  596 
  1014 
Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
  865 
Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...
  875 
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
  430 
Виж се, колко си празен,
ти човеко мразен.
Зависим от гнусни пари,
лишен от морал и ценности.
Грозно е твоето тяло, ...
  497 
Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...
  838  20 
  1064 
  2119 
Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...
  897 
  1851 
И живея аз така!
Понякога трудно,
понякога мудно,
понякога напук!
Страстно и разпалено очаквам ...
  552 
Огърлицата е много скъпа,
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...
  1053 
Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
  857 
грешките не са
ли — и развитието
го грози застой
  426 
Толкоз болка то изтърпя,
толкоз сълзи и самота
и не можех аз да спя,
че не ми даде топлота.
И при все това не мога ...
  416 
Написах ти писмо. Отново.
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...
  1085  10  13 
Когато слънцето усмихнато изгрее,
с букет от бляскави танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
любовта на две камбанени очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...
  500 
  983 
Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
  625  14 
ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  881  10 
Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...
  764  13 
  1371 
пролет след пролет
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град ...
  874 
Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари... ...
  708  14 
* * *
...Внимателно провря тънкото си тяло на момче в пролуката между ръждясалата решетка и грапавата скала. Пое дълбоко въздух, но тихо - искаше да остане незабележим. Сякаш си даваше сметка, че с някое необмислено движение може да събуди забравените си страхове, притаили смразяващ дъх нейде пред н ...
  992 
  1415 
Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...
  593 
***
Вирус страшен плъзна.
Българин от дума не разбира,
със хартия гъзна
той реши да го стопира.
  499 
Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...
  514 
Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели. ...
  800  16 
Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...
  817 
Таз "корона” украсена с добродетели,
потъпкана е днес от лъжесвидетели.
Но истината е кат' дневна светлина,
рано или късно огрява всяка душа една.
  353 
Аз и ти – едно цяло,
но аромататът на шоколадов рай
ни отведе към свят на нежности и
пъстри мисли един за друг.
Ти бе реален, а аз – ...
  607 
Предложения