Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ...
  999  12  10 
Ще се заключа!
С триста ключа -
криви и ръждясали.
Ще се заключа.
Зад вратата ...
  527 
Между две думи,
между четири очи
вали тишина...
  657 
- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
  2748  10  38 
"Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ...
  591 
Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ...
  625 
Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ...
  432 
Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ...
  2000 
Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...
  605  12  13 
  917 
Ценностната система е съгласуван набор от етични ценности на дадено лице, организация или общество, които служат като стандарт за насочване на човешкото поведение във всички ситуации. Добре дефинирана ценностна система е моралният кодекс.
Пише го в Уикипедия и всеки може да го прочете, но не в това ...
  4241 
Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...
  1738  16  20 
Страстта - капризна, застаряваща актриса,
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...
  715  10 
"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
  1503 
Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
  405 
Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
  437 
Есен...5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...
  348 
На пролетни цветя ухае твоята любов
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...
  728 
Градът и ние
Малка бяла звезда, има свой собствен свят
и за него начало и край е, и смисъл.
Като малка мечтаех да бъда голяма
и не мислех, че няма да имаме синьо. ...
  479 
Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...
  639  14 
За местната клюкарка със любов
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
и всичко тъй с най-милите слова.
Простете ми! Ужасно аз сгреших. ...
  804 
После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...
  985  12 
Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ...
  1213 
  1059 
  1360 
Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...
  519 
  1797 
Това е преработен вариант на предишна моя публикация.Общо взето , нещата не са само цветя и рози.Има и такъв нюанс , колкото и да не ни се иска. Навлизат стратегии , гестаповски похвати , маскирани като грижа за децата ни и други задължения с които се обезличава човешкия вид. Ама то в инструментала ...
  3119  14 
  2358 
Billie Eilish – ilomilo
Told you not to worry
But maybe that's a lie
Honey, what's your hurry?
Won't you stay inside? ...
  2522 
Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
  1635  11  12 
В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен, ...
  574  10 
В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
  340 
На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
  659  10  11 
Ковчег. Пирони. Чук. Въже.
Земя. Трева. Народ. Небе.
Реч. Молитва. Поп и кръст.
Камъни и рохка пръст.
Музика. Последен марш. ...
  543 
Каква контузия?!.. (Лечима).
Направо да не вярваш, а се случва.
Едва ли да се чудиш, непростимо е.
Съдбата все в десетката улучва.
Не ме вини за страховете ми! ...
  603 
Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
  1027 
Дивна е дивна самодива,
коса разпусна, танц затанцува,
танц затанцува, песен запяла,
песен запяла на самодивска поляна.
В очите й болка голяма ...
  523 
Мандолино, на моите желания,
престани да туптиш все така,
сякаш целият свят се нуждае
от прегръдките твои
и от силна и топла ръка! ...
  582 
  828 
Предложения
: ??:??