Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...
1205
11
14
Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...
706
11
8
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
1405
7
14
Моят шепот е толкова тих,
звук от страница шумоляща.
Аз съм просто поредният стих -
непрочетен... съм равен на нищо...
Аз родих се на белия лист ...
звук от страница шумоляща.
Аз съм просто поредният стих -
непрочетен... съм равен на нищо...
Аз родих се на белия лист ...
1250
12
25
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...
508
1
3
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...
996
11
15
Последна е срещата с теб на мястото наше...
Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.
Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.
И просто разбираме... нищо не е вече същото...
Виновно мълчим. Налей още чаша тъга... ...
Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.
Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.
И просто разбираме... нищо не е вече същото...
Виновно мълчим. Налей още чаша тъга... ...
441
1
2
Поставих подпис и записах
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха... ...
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха... ...
379
7
12
Нощта повдига
росните клепачи
капките се крият
в горската трева
утринна мъгла ...
росните клепачи
капките се крият
в горската трева
утринна мъгла ...
654
10
26
Петелът, с глас на мюезин*,
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...
748
5
Сърцето ти е птица от коприна
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.
В завивките на времето сме спрели ...
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.
В завивките на времето сме спрели ...
492
5
4
Росене, Росене с росица, леле
мома под Росен лежеше
и на Росен се молеше:
Хей, ти Росен - самодивско биле,
вземи ми болките, болките всичките, ...
мома под Росен лежеше
и на Росен се молеше:
Хей, ти Росен - самодивско биле,
вземи ми болките, болките всичките, ...
252
2
Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна, ...
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна, ...
422
5
3
Устните ми...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове, ...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове, ...
1244
9
14
Лятно утро. Яркопурпурна зора.
Тежки чувства завладели всяка мисъл.
Тръгвам пак към вечночистата гора –
там да диря мир, спокойствие и смисъл,
че сред хората надежда не откривам, ...
Тежки чувства завладели всяка мисъл.
Тръгвам пак към вечночистата гора –
там да диря мир, спокойствие и смисъл,
че сред хората надежда не откривам, ...
547
1
3
в безпорядък
чувствата ми
непрестанни
номерата ти
един до друг ...
чувствата ми
непрестанни
номерата ти
един до друг ...
1305
1
12
Риба щука, лук, боклук...
някой, чука ти главата с чук.
Болката е тъй голяма...
тук, измама никаква да няма.
Вятър ечи, дъжд вали... ...
някой, чука ти главата с чук.
Болката е тъй голяма...
тук, измама никаква да няма.
Вятър ечи, дъжд вали... ...
302
1
3
Юни, жега
демокрация се пак пече!
Там на времето в далечината
нейде още нож цвърчи!
Още чакат мрака да прихлупи ...
демокрация се пак пече!
Там на времето в далечината
нейде още нож цвърчи!
Още чакат мрака да прихлупи ...
529
ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
1115
6
11
Не, в този текст няма да се говори за животновъдство, но темата е доста близко, особено за тези които осъзнаят колко всъщност се размива границата с метафората...
Има един интересен морален въпрос (естествено говоря за субект който изобщо притежава морална природа) - как трябва да се отнасяш към едн ...
Има един интересен морален въпрос (естествено говоря за субект който изобщо притежава морална природа) - как трябва да се отнасяш към едн ...
2365
3
2
Той все се удряше в гърдите...
Кънтеше мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите
възвеличейше свойта плът!
Но прекалил бе със хвалбите ...
Кънтеше мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите
възвеличейше свойта плът!
Но прекалил бе със хвалбите ...
926
3
1
кажи ми нещо, не мълчи
виждаш как потъвам
от плитчините ме измъкни
без теб не мога да плувам
очите още пълни са с вода ...
виждаш как потъвам
от плитчините ме измъкни
без теб не мога да плувам
очите още пълни са с вода ...
302
1
932
3
2
Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
1027
4
5
Една жена...
бездомно скита,
във мъжките покварени очи.
След себе си оставила въздишки,
изтрива с пръсти забранените следи. ...
бездомно скита,
във мъжките покварени очи.
След себе си оставила въздишки,
изтрива с пръсти забранените следи. ...
648
7
15
415
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос...
Разкошния залез – ...
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос...
Разкошния залез – ...
431
1
Сам скитах из тихите улички
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките ...
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките ...
517
2
1
В Стария бар на Бърбън стрийт в
Познато от уестърните всичко
потънало във златен полумрак-
посреща ни усмихнат, шишкав чичко:
„Ще пийнете ли нещичко? ..На крак?...” ...
Познато от уестърните всичко
потънало във златен полумрак-
посреща ни усмихнат, шишкав чичко:
„Ще пийнете ли нещичко? ..На крак?...” ...
353
Толкова камъни хвърляха злобно по мене...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...
Камъни имам за всичко. Даже в излишък... ...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...
Камъни имам за всичко. Даже в излишък... ...
626
3
5
Задушно бе при нас от ранинá,
мухите хапеха жестоко...
Задаваше се някаква злина,
в душите тътнеше дълбоко!...
И злото придойде и ни заля, ...
мухите хапеха жестоко...
Задаваше се някаква злина,
в душите тътнеше дълбоко!...
И злото придойде и ни заля, ...
594
7
5
Гори в мене, шепне ми сега
красивата симфония на любовта.
Щом погледнах в твоите очи
сърцето ми бе закопчано,
на теб принадлежи. ...
красивата симфония на любовта.
Щом погледнах в твоите очи
сърцето ми бе закопчано,
на теб принадлежи. ...
449
Юни светлее в кенарена риза,
щастлив, че накрая и Май се изниза.
Усмихват се щедро очите му сини.
Красив се разхожда сред цветни градини.
Светулки ни праща в магически нощи. ...
щастлив, че накрая и Май се изниза.
Усмихват се щедро очите му сини.
Красив се разхожда сред цветни градини.
Светулки ни праща в магически нощи. ...
493
1
2
Склопи очите ми и ми прости
когато дойде старата с косата!
Една свещичка само запали
за да ме води там, във тъмнината!
Не ще ме върнат хиляди сълзи, ...
когато дойде старата с косата!
Една свещичка само запали
за да ме води там, във тъмнината!
Не ще ме върнат хиляди сълзи, ...
429
2
И ето го, със звънката си песен,
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада, ...
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада, ...
444
2
5
Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...
388
Посред нощ
тя насили прозореца
и във стаята заваля.
През перваза
тържествена скочи ...
тя насили прозореца
и във стаята заваля.
През перваза
тържествена скочи ...
190
1
Цяла нощ тишината говори.
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
590
8
14
(Ах, ти, любов)
Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна! ...
Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна! ...
725
3
4
…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...
571
2
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
