Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 559 резултата
Цигулки засвириха в нощта,
под звездните липи, изгря светлина.
Нощта къпеше се в цветя,
край потока на любовта.
И там седеше влюбена жена, ...
  592 
Дали сънувах...Или беше истина...
Една любов пресече моя път...
Като магия. Като бяла приказка.
Като светкавица. И като гръм...
Като въздишка на звезда умираща, ...
  907 
Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ...
  982 
Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите . -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна? -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова п ...
  795 
Ще дойде времето, когато
най-после ще ги прочетеш -
онези стихове, в които плаках
от всичкото ти необичане...
Тогава ще си по-самотна, ...
  464 
Последната книга...
на Иван Гранитски
Приятелю!... Издателю!... Поете
и по неволя воин-философ,
каква ли зла поличба ни засмете, ...
  359 
Откупих се прескъпо от вината –
с ирония, цинизъм и сарказъм.
Откупих се – душата ми горката
бе разслоена след неистов спазъм.
Светът е като майстор нескопосан, ...
  319  11 
  2013  11 
  3009 
  3296 
  2586 
  1195 
  1538 
Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:
Колко пъти си влизал в Залата на ...
  2117  13 
Голям апартамент имал… Той ще ми се хвали… Разбирам голям апартамент, ама такъв, че в ъгъла да имаш аквариум… С хипопотами…
Да ви кажа един виц… Срещнали се Борисов и Станишев… По-малко политика ли искаш? Че какви политици са тия?
Категорично отказал да участва в „Стани милионер” милиардерът Петров… ...
  700  13 
Ние сме голите, ние сме босите.
Ние сме будните, онези с въпросите.
Пишем и късаме, главите си блъскаме.
Родени в забрава не чакаме слава.
Ние с писалките,с тетрадките - малките. ...
  589  12 
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
  4917  39  57 
Когато потропа на вратата ми
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...
  495 
Любов, която е тъга
и цъфнало в снега кокиче.
Мехлем за мойта самота.
Защо ли още те обичам?
Защо след сенките вървя? ...
  1198 
Моя душа! Мой гълъб бял!
В себе си любов и доброта събрал!
Лети! Кацай на рамо, на перваз!
Дарявай обич на всеки от нас!
Запалвай нежност във всяко сърце! ...
  593  10 
Love Of My Life...
Queen
Сърцето ми е топла камбана,
която рони стон след стон...
Ти помниш ли, пролетната поляна ...
  576  14  25 
Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?
Ще потърсиш ли под старото палто ...
  288 
Птиците западат рязко към земята
Последни викове се чуват из перата
Оглушава някога тъй пъстър наший свят
Губи свойта прелест, звук и цвят.
Тишината стане изток запад, ...
  562 
От барбекюто на живота
от окапалата мас, успях да сготвя,
гозба на живота... и да нахраня нас!?
Заблудените овчици... довереници на любов.
А кладата ,от пушек бе обзета... ...
  442 
От никого нищо не ща,
не диря за себе си никаква слава;
презрял суетата в света,
духът, вдъхновен, на Духа се отдава.
От никого нищичко вече не искам ...
  576 
Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата
с много финес и смирение си поделиха успеха на две
Без да изпитват гняв и съперничество ...
  432 
***
Животът е спомен с хубави хора, а смъртта е спомен на хубавите хора за теб.
  384 
Душата плаче а сърцето ме боли!
Очите търсят нея във тълпата.
Пресядат ми преглътнати сълзи,
и бавно ме пленява тишината.
Още я обичам, ала тя ...
  691 
Изчезнаха последните куплети,
които някой бързо сътвори...
Какво би бил светът без тез поети,
ще има ли любов, небе, звезди.
Нима за любовта е нужно слово, ...
  512  12 
What if tomorrow will never be yesterday,
because yesterday is tomorrow's today,
and the future is nothing but ashes
but only the ashes is all that remain?
Exhibition of deviant sculptures in chains ...
  1087 
Когато тя пред войните застана
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.
Когато от силна преданост бе заляна ...
  418 
3. Когато последният въглен угасне
Когато последният въглен угасне,
отваря се рана – не ще да зарасне.
Тя – тихо, потайно от нас си отива...
Дори и да искаш – не ще си щастлива. ...
  738 
Не си отидох.
Просто всички пътища
объркани се сплетоха
пред мене.
Не мога да премина. ...
  611 
Пак е на дъжд,
отблъскващо тъжно
през неузрелите череши
с кисело настроение.
Навъсен поглед отместен ...
  706 
...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
  568 
Щом тръгна, няма да се връщам.
От миналото имам смъртни белези.
И някъде ще построя онази къща,
където бих обичал само себе си.
Нахранил черния самотен гарван, ...
  567 
След срещата последна, не тъгувай!
Не се измъчвай с хиляди въпроси!
Къде по пътя с тебе се изгубихме?
И трябва ли вина за туй, да носим?
Може бурята във нас да е виновна ...
  1012  13 
Когато направиш ти крачка напред,
а аз затанцувам отново назад,
с лъжливо движение, че е наред,
потъваме плавно в музикалния хлад.
И ти ще препуснеш - тъй диво, в сърцето ми, ...
  561 
Едва се държи горката - овехтяла, окуцяла,
с дървени кепенци - пречупени ръце.
Много преживяла,
ала днес - осиротяла,
провряла през лозата посърналото си лице. ...
  411 
- Я, какво е това? - Роси държеше в ръката си пъстро перо от опашка на петел и го показваше на баба си.
- Това ли? Я ми кажи къде го намери, моето момиче!
- Тук, беше скрито в ей тая възглавница! Бабо, това да не е приказка за някой петел?
Баба им се усмихна , седна на дивана и ги гушна и двамата с ...
  1303  12 
Предложения
: ??:??