Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 037 резултата
ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...
  292 
Ще бъда сам и ще вали.
(Отново в себе си затворен).
И ще се проклинам през сълзи,
задето никога не те заслужих!
Телефонът скъп не ще звъни, ...
  693 
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
  626 
Като камък
Искам да претръпна,
да не чувствам вече.
Слабостта човешка
не спира да ми пречи, ...
  341 
Разказа ми някакъв странник,
отдавна сред нас заживял,
как искал да бъде посланик,
но никой таз чест не разбрал.
Живеел си в мир между свои, ...
  901 
  2333 
  1056 
  852 
Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ...
  981 
  4178 
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
  2586  11 
  759 
1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...
  1142 
– Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма ...
  655 
Вървя по жълтите павета
загърбен с дните на живота.
А в пътя не растат лалета
и няма тук висока кота.
И трия старата подметка ...
  471 
Дълбоко ненаучен анализ на българската традиция
Някои казват, че в България живеем хаотично! Нищо подобно! Гениалният български народ е описал всичко и всички в своите пословици и поговорки. Те ни съпътстват от древни времена, ние просто живеем като че ли точно според тях!
И положението в момента е ...
  3352  17 
жълтее хоризонтът
слънчогледите пропускат
залеза
  564 
Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...
  753  11 
Взех устните ти,
твоите клепачи,
трапчинката на твоята брадичка,
онази бенка под окото,
горещите ти длани, ...
  494 
Режисьорът Станислав Розариов най-после получи дългоочаквания плик, който трябваше да реши въпросът „Да бъде или да не бъде поставена пиесата Ромео и Жулиета с пари от Министерството на културата”. От кога на Станислав му се поставяше тази класика, вече нито той помнеше, нито актьорите, но тази мечт ...
  1384 
Понякога за малко съм щастлива,
тогава усмихвам се, хей така и без причина,
тогава душата ми полита,
а залезът красив ми дава нова сила...
Но в повечето случаи, душата в мене плаче ...
  360 
В по-забутана нива не съм се намирал.
Телефонът мълчи, сякаш няма сигнал,
но надеждата казват, последна умира,
а часовникът сякаш, конкретно е спрял.
В килията малка, сърцето ритмува, ...
  599 
Ако бях мъж,
щях да се напия
до несвяст
в някоя
самотна вечер. ...
  505 
И сякаш всичко е различно,
дори замръзналият праг,
прозява се отвън лирично
затрупан с мартенския сняг.
Капчукът чака пролетта, ...
  367 
Защото Покривите са родени на високо
обичат ги тъй гълъбите сиви...
Над всички нас Небето е широко!
Орлите не живеят в клетки - те са диви.
Обичам лудо живото Изкуство - ...
  1113 
  935 
Когато нощем никак сън не иде,
започвам бавно да броя овце.
Но все ги сбърквам!... Тюх, да се не види!...
Пък съвестно броя ги, със сърце!...
Но те пък, крастите, от ред не вдяват ...
  919  22 
Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...
  1718 
Чакам да дойдеш. Не утре, а днес.
Да се усмихнеш без подлост в сърцето.
Да ме попиташ без скрит интерес,
искам ли с теб да погледам небето
Да вдишаме нощния въздух с любов, ...
  830 
Вървях.
Падах, ставах,
пътища гоних.
Кръстопъти
намирах. ...
  396 
Примигва – тя, той – гордо се изправя,
телата раждат обща топлина.
Очите му я обкръжават жадно
и тя се впуска в дивната игра.
Поема дъх, завъртане, прегръдка, ...
  649 
В невидимия миг на времето,
стрелките неуморно се гонят!
Тиктакат, танцуват, отмерват -
по спиралата на времето бързат!
И невидимо дните се нижат, ...
  479 
Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...
  443 
Аз съм тази, която мечтаеш
Спри се тези игри да играеш
Протегни се, вземи ме и точка
Между теб и мен няма отсрочка
Налудувах се, вече е есен. ...
  490 
Работеха до безпоща,
на горската бригада -
мишокът Фреди,
феята Добрина и котаракът Джон.
Виждаха своите професионални победи, ...
  1475 
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...
  542 
В нощта на Самотата ми стаени,
за да ме топли и за да ми свети
в очите ти жадуващи за мене
ще се превърне Любовта в красиво цвете!
Със блясъка на чистата душа ...
  422 
"Какво от бизнес схващам,
аз съм подставено лице!
За зелен хайвер ви пращам,
разбрахте ли сега, овце!?"
  442 
ГРЕХЪТ И ВИНАТА
Завърнах се от пустинята на времето. -
Остъргани кости облечени в халат
скъсан, изоставен от гости, но семето
са забравили и то е стояло на хлад. ...
  236 
Ти си първият ми стих,
ти си пътят стар и нов!
С тебе аз се преродих,
моя истинска любов!
Ти си пролет, есен, зима! ...
  893  19 
Предложения
: ??:??