Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 038 резултата
Но той бе един, сърце!
Един, за който ми пукаше!
Един, за който се реех като перце!
Един, по дяволите,за който всичко в очите ми блещукаше!
Но искам само него,сърце! ...
  1008 
КУРГАНПОЛЕ
Бригадир строительной бригады Димов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить летний загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курганполя сделали геодезическую разбивку. Димов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. ...
  1609 
Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...
  952  10 
Не ща случайни ласки,
нито вятър безпътен.
Първично родени дразги,
последващи крясъци в топлия пристан.
За твоите очи милея, ...
  769 
Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...
  889 
Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло! ...
  1022 
Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.
Изпий си кафето. Не бързай! ...
  704 
Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти.
Защо прекъсна нишката със сърцето?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи ...
  827 
6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ...
  851 
ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ...
  1138 
  942 
8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ...
  1034 
Опитвали ли сте се някога да излезете от пределите на собствения си свят и да погледнете нещата глобално. Не вашия собствен свят, а външния свят. В последно време хората толкова са се вглъбили в себе си и собствените си прищявки и егоистични мисли, че имам чувството, че са забравили, какво значи да ...
  1361 
Ако го имах
не бих го показала
на никого.
Щеше да ми е
най-скъпоценен. ...
  596 
О, Господи -
кому се молиш ти?
Кой вместо теб греши?
Да бъда аз ми позволи
и доброто нека се множи! ...
  596 
Виждам себе си, виждам всичко около мен. Аз съм, но не съм.
На път сме към някакво любопитно местенце с моите любящи родители. Майка ми е зад волана, слушайки лекциите на баща ми за живота, докато аз седя на задната седалка, заглеждам се по крайпътните обекти и усещам, че нещо ново предстои. Минават ...
  1064 
Мразя те, защото ме гледаш така сякаш виждаш друга в моите очи.
Мразя начина, по който ми говориш, мило, нежно, с леко груба нотка. Объркваш ме!
Мразя те, защото всъщност това което ми даваш не е любов, а ми показваш твоето надмощие над моята крехкост! Искаш просто да сме под завивките, искаш просто ...
  874 
Последно кафе
с вкус като ръждив пирон
от ковчега ми
  685 
Не си ми скъпа вече, Самота!
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.
А после помъдряла ще заспя ...
  433 
Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ...
  1713  10 
В живота, този тъй непредсказуем,
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
  914 
Дали сърцето в мен ще се възпре,
Когато срещна твоя поглед светъл?
И чувствата, останали в мен,
Дали отново ще се сътворят от пепел?
Дали ще се усмихна или ще боли-не знам, ...
  434 
Ще те заспя. Ще отсънува
галерата вълни крайбрежни.
След пристани от хладна нежност
към други дни ще отпътува.
Над със ...
  399 
Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...
  942  31 
По неведомите пътища съдбовни
наш Стоянчо днес министър става.
Да не казваме слова греховни,
той едва гимназия завърши.
После висшето записа, ...
  359 
Две седмици преди Коледа Надежда и дъщеря ѝ украсяваха елхата. Момичето беше на седемнадесет, но продължаваше да се радва, както в детството.
- Мамо, ще сложа новата играчка най-отпред.
- Добре, Мери. Нека се вижда камбанката.
Въпреки, че беше изкуствена, елхата блестеше със своите лъскави
играчки и ...
  411 
Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...
  1066 
  765 
  1859  13 
Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...
  2500 
БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
  584 
Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
  580  13 
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
  1468 
За мен живот си и си сладка смърт!
Убиваш ме и ме възраждаш!
Умирам всяка нощ на твойта гръд,
а в утрото със обич пак ме раждаш!...
За мен си всичко!... В тебе се кълна! ...
  832  13  10 
7.
Така мина месец...
В нашия вход си създадохме нещо като база. На първия етаж установихме постоянен пост. Нападения засега нямаше, но при експедициите за търсене на храна и необходими за живота неща, виждахме разбити и ограбени магазини, жилищни сгради зееха с кухи врати и прозорци, пожари избухва ...
  1540 
Гладен мракът в стаята пълзи,
като хищниик дебне от ъглите.
В тъмното чаасовникът ехти
и отмерва в бавен ритъм дните.
Вятърът ридае с тъжен глас, ...
  1346 
Сърцето ми събуди се различно.
на yтрото усмивката видя.
Буквално-не, но доста поетично,
чак слънчев лъч надникнал завидя.
Сърцето ми събуди се различно. ...
  451 
Една снежинка ще залепне на прозореца,
ще се усмихне и ще се стопи.
Донесе ли ти нещо Дядо Коледа?
На някой нещо подари ли ти?
С гребло изрина ли последните надежди? ...
  687 
Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...
  664 
Не е ли по-добре да онемея –
изричам ли най-верните слова,
че всяка дума камък е – не смея,
да хвърлям аз, по чуждите тела?!
Не е ли по-добре да оглушея, ...
  386 
Предложения
: ??:??