Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 039 резултата
За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.
  991 
  1478 
* * *
танцьорки събличат
парцаливи рокли
сняг по сцената
* * *
  1053 
Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...
  1447 
Не се страхувай.
Аз съм тук.
До тебе.
Наблизо съм.
Без думи те прегръщам, ...
  2523  29  35 
...
Гледам във мрака, а теб те няма!
Аз искам да вървим винаги двама!
Да ме подкрепяш!
И убеждаваш, че няма провали!
Само уроци! ...
  646 
"Глупаците продават се за малко,
мерзавците мълчат и искат много,
страхливците безплатно се предават,
а другите започват да разбират
защо на търга краят наближава." ...
  880  10 
/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...
  2004  24  41 
***
Вечерта влезе гратис и седна на края.
Уморена от пътя и странно красива наглед.
Този филм не веднъж сме го гледали, зная
много често сами с вечерта
на последния ред. ...
  677 
Заспиваш ли?
Аз тази нощ самотна съм във мрака,
пак вперила невиждащи очи.
Горкото ми сърце химера чака –
до твоето отново да тупти. ...
  2521  24  25 
Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
  1005  11 
* * *
снежни невести
се гонят с вятъра
олтарът се топи
* * *
  1066 
  1580 
Сърцето - този мускул от безумия,
от страсти, сълзи, радост...от живот.
Прескача бясно хълмове, прегради,
за да притихне сред нѐга от плът.
И после пак разпалено и жадно ...
  827 
Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...
  1177  11 
...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...
  1344 
Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
  657  12  19 
Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...
  919 
  776 
Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат ...
  556  10 
Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...
  877 
Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...
  1328  18 
Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...
  617 
От любов едва не умрях.
Не заспивах, не хапвах,
не чувах, не виждах,
с нея лягах, осъмвах
без покой и будна сънувах, ...
  1071  11 
4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...
  1776 
Снегът вали в нощта.
Вали,вали,вали...
Сън е тази тишина.
Нали,нали,нали...
Вали снегът не спира. ...
  949 
големият
взрив -
всяко
„Обичам
те!“
  241 
Подарявам любов, Господи,
усмивка и доброта.
Направете го ! Просто е...
Ще преобърне света
благото, в труден час сторено, ...
  979 
От сутрин до здрач
по сокаци, кафенета,
в кръчмите, на хоро
шепнешком на ухо
раждала се клюката ...
  540 
Говорим си.
Капка черешов сок
слиза по брадата му.
Жадна съм.
Взех му думата ...
  388 
Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката ...
  620 
С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек, ...
  374 
Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...
  1215 
Боли ме за неговата участ,
че жив е останал пак добре.
Затваря си очите тая власт,
кога най-сетне тя ще разбере,
че и своя народ трябва да пази, ...
  740 
Смарагдовата светлина огряваше телата им
Така преплетени от седем дни
Не помнеха кой месец е
Просто се обичаха
Прегърнати ...
  925  10 
Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...
  1447 
Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...
  300 
Само дето нашият ерген
бил под чехъл мен,
регнал се във чата
да гърми и той патлака,
Щот годините не чакат - ...
  1262 
Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...
  979 
  1721 
Предложения
: ??:??