Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 139 резултата
  1060 
Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...
  627  12 
Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...
  634 
на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...
  2303  18  37 
Има обич в сърцето ми много, и сила.
И не е за награда и не е за разплата.
Вероятно защото обич ме е родила,
само нея си имам и от нея си патя.
Но какво да я правя - тя от мене извира, ...
  694 
Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват ...
  393 
- Напиши ми писмо
- За какво?
- За това как сънуваш ме нощем
и разливаш по мен любовта.
Със ръце как докосваш ме още. ...
  761 
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
  483 
Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
  1609  14  31 
Ученик съм вече аз,
ученик във първи клас.
Вижте, милата ми мама
чанта купила ми е голяма.
Там ще слагам мойте книжки ...
  1328 
Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...
  491 
Джакпот
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...
  628 
Събудих се онзи ден,
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...
  891 
Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
  1357 
Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
  351 
You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
  1627 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2
Навярно вече осъзнахте, че само Бог понастоящем знае дали аритметиката е непротиворечива. При това, ако Той съществува разбира се. А знаменитото д ...
  827 
Тироманчино - Невъзможна любов
-----------------------------------------------------------
Autori: Domenico Zampaglione & Federico Zampaglione
------------------------------------------------------------------
Автори: Доменико Дзампальоне & Федерико Дзампальоне ...
  1327 
Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...
  2752  30  24 
I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...
  343 
В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...
  525 
Родино моя, знам че не веднъж
във тебе диви орди са вилнели,
подгизвала си от невинна кръв,
и викове предсмъртни са ехтели…
Плячкосвана, разпъвана на кръст, ...
  1107  11  11 
Сияние имаше през Август.
Дихание,
след него – смърт.
Смъртта му беше лека,
отиваше в светъл път човека! ...
  836 
Какво съм аз за тебе?
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...
  514 
Дали живота минава на лента
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...
  766 
Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...
  682 
СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...
  691 
Там – във тесните килии,
там – зад тежките врати,
зад железните решетки
и кървящите стени;
там, где бял свят не светува, ...
  1516  10 
Писма в тетрадка
„Писателите, когато създават романи, се стараят да заприличат на всевишния - могат да обгледат и схванат напълно която и да било човешка история и да я представят така, сякаш Бог си я разказва сам, без всякакви забулвания и от начало до край значима. Не умея това, дори толкова малко ...
  670 
Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...
  509 
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
  580  16 
Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...
  749  15 
Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...
  420 
ОБИЧ, ИМА ЛИ ТЕ
Има ли обич в теб всеотдайна?
Не питам. Не искам да ме лъжеш.
Усещам го, докосна ли те тайно.
Да ме гледаш в очите, не можеш. ...
  345 
Само светлина
Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми, ...
  455 
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
  1164 
  1490 
  1280 
Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
  809 
Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост, ...
  1449 
Предложения
: ??:??