Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 132 резултата
Изтъкани от звездна материя
кадифено в нас се преплитат
красота и изящество...
в лунния бал сред звездите!
Неуморно стича се времето ...
  302 
Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...
  436 
Всичко в теб говори за любов,
а с нея си говорим на един език.
Знаем се добре, но не съм готов
да те поделя дори за кратък миг.
Ще поиска тя да те отнеме, ...
  661 
Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено, ...
  742 
ПИЯНСКА ПЕСЕН
Р. Чакърова
От вярата ли тъй боли душата?
А мислех само от лъжа боли...
Такива са нещата за нещата ...
  771 
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.
Устояваме на бури и градушки, ...
  235 
Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...
  1388 
Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени ...
  718 
Захладня -
без слънце и птици,
без топла земя
и пресни зеленчуци.
Последна откъсната дюля ...
  400 
Една стара любов си отиде,
беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?
О, не страдай сърце, не мъчи се! ...
  672 
Заспива залеза. Прелива в хоризонта.
Небето свети в синьо и мълчи.
Една надежда тихичко прорязва
запратени към бъдното мечти.
У мене се преплитат вечни тайни ...
  768 
Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...
  669 
Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...
  479 
Любов не е човека, с когото да остареем,
а този без когото не можем да бъдем и ден...
Това не е човека, с който просто да живеем,
a онзи, заради когото сме готови да умрем...
  565 
Щастлив? Не бих могъл да кажа.
Все още ни разделя
океан.
Ще кажеш сигурно - Бе, много важно,
душите щом са заедно в аванс!.. ...
  530 
Късно е. На мен не ми се спи.
Виждам тебе, в другите очи.
Виждам сянката ти плавна,
колко много ти личи..
Аз ще бъда безпощадна, ...
  718 
Обичам онези
с големи сърца.
Обичам тези,
които създават света.
Тези с дълбоките мисли ...
  1668 
В небето на очите ми пътуват облаци
Акварел или пастел са думите във нежни пръсти
Рисуващи във висините
На лекокрилите ни птици
Не зная и не питам ...
  1088 
Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи! ...
  503 
Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни? ...
  684 
Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...
  763 
Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...
  646 
Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...
  475 
  1611 
Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...
  924  22 
Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...
  271 
Дневникът на Алисън Рейн: Август
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност. ...
  666 
Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...
  945 
„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...
  3151  14  25 
Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...
  365 
Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат. ...
  1060 
Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...
  755 
Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...
  561 
Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо – ...
  776 
Едно парче, което написах и записах преди 3 години, едно от първите за проекта ми M-Lane Project
  4150 
С това парче участвах в конкурса на БНР "Пролет" през 2018 г. Китарите са записани от китариста, с който работя вече не малко години, Николай Ганчев ( най-добрия нотариус сред музикантите и най-добрия музикант сред нотариусите ) :-)
  3117 
Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...
  638  11 
  1034 
  992 
  1067 
Предложения
: ??:??