Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 137 резултата
/На Боян Петров - Съни/
Ей ти, защо си тъй прекрасна,
сурова, непристъпна, безпощадна?
Защо съм влюбен до полуда,
сърцето ми защо открадна? ...
  459 
Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...
  1109 
Боли ме след всяка нанесена рана,
пак се страхувам, че този път няма да стана,
не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,
ала сякаш това дава ми сили да продължа.
Недоизказани истини, слабост и тайни ...
  598 
подготвям
нашето неслучване
последно е
за тази зима
последно е ...
  488 
Лошо ми е, вие ми се свят…
… не съм се чувствал по-добре
и съм доволен от живота,
когато ти си моят опият,
и имам доза или две, ...
  702 
Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...
  679 
Първият звънец
В училището квартално пълно е с деца,
училищният звънец призовава ги сега.
Малки и големи с букети красиви, цветя,
носят ги за учителите любими с топлота! ...
  1850 
Думите ти ято са в небето,
птиците повикани на юг
ще скрия самотата си с пердето
и сърцето ми довчерашен приют.
Искам днес да бъдеш себе си, ...
  649 
Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...
  663 
  1987 
  1340 
  1590 
  954 
(Монолог на една майка)
Златно си ми е момчето
и на всяка няма да го дам –
ще му наранят сърцето!...
Абе, кучки са, нали ги знам!... ...
  860  13  19 
Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...
  403 
Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм раз ...
  1631 
Дъджорналисти - Между улиците и звездите
----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...
  1175 
[the English version of "Limpido" (Laura Pausini)]
with Italian/ Spanish language in the last couplet
-----------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини & Кайли Миноуг - Лъчиста
[английската версия на “Limpido” (Лаура Паузини)] ...
  2312 
Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...
  1475 
В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...
  746 
Пролетен ден и
землист полъх на есен...
Намек за обич?!
  885 
х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...
  1326 
Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...
  514 
Моите есенни дружки са бойни момичета.
Те преобръщат света, ако нещо си струва.
Могат да бъдат и нежни, когато обичат.
Не лицемерничат, мразят да се преструват.
Моите есенни дружки са верни до … втръсване. ...
  876  11 
ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи. ...
  658 
Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото, ...
  483 
Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...
  398 
По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!.. ...
  505 
Не ме мъчи, тук слагам лист хартия.
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...
  521 
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава пета. Вартоломеева нощ
Предисловие от авторката: Нека си припомним какво стана в страната през януари деветдесет и седма, може би най- драматичният период в историята ни през последните тридесет години.
Вилнееше небивала криза във всички ...
  659 
ПОКЛОН
Отекват глухо стъпките ми в двора,
бурени увиват се в краката,
тъжен поглед е навел стобора,
без панти е провиснала вратата. ...
  286 
Случайна среща
Приятел ме срещна тия дни на пазара.
Не бяхме се виждали години бая,
та скачаха мислите във надпревара
"помниш ли, знаеш ли, уау, как така?" ...
  783  10 
  1018 
Сторм Брингър
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - рек ...
  670 
Думите са илюзии празни,
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...
  803 
Две педи село сме - не ще го знаеш...
Основно - криминален контингент.
Останалите пишем „колебаещ”.
Но те топят се всеки божи ден!
Крадат кога каквото падне, драги, ...
  895  10  18 
Запазих всичките си танци,
за теб – поканата важи!
Запазих всичките си маси,
за теб – виж келнерът стои!
Запазих всичките си мисли, ...
  671 
  1297 
  1060 
Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...
  627  12 
Предложения
: ??:??