Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 539 резултата
Поезия твори ли се със глас
изпълнен само с ярост и омраза?
Да, тя цяла е емоция и страст
и често за неправди ни разказва,
обаче трудно е... да бъде само бяс... ...
  322  18 
Тя влезе в кабинета на немския град,
пръскаща ухание на пролет,
с очи, отразяващи целия и свят –
жена, родена за любов и полет.
Но криеше се в нея мъкa една, ...
  327 
Някой ѝ позвъни. Номерът беше непознат.
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, сил ...
  1025 
  612 
  718 
  806 
  426 
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
  1294  11 
  1121 
С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
  207 
/сериен хорър/
Ствол тънък, блясък.
„Ник мъртъв? Гад!“,
вик кански.
Душно… ...
  407 
Майнольо, моя врагиньо,
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...
  1049  18 
Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха... ...
  466 
Махам препинателни,
запетаи и възкличателни—
емоционални до болка.
Отварям бутилка вино,
и наздраве — Бъдете обичани! ...
  366 
  746 
Не ревнувам на успелия за добитото...
На сиромаха не се подигравам
за туй че с труда си едва прежвява!
Но за пошлостта и лъжата не се продавам.
  222 
Хортуваме си с тебе двама:
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев... ...
  1254 
  1212 
Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...
  295 
Тръгвам си бавно и полека
тръгвам си завинаги от теб.
Защото най-накрая аз разбрах
че ти не искаш мен до теб.
Ще минат години и ще осъзнаеш ...
  242 
Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
  359 
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
  370 
Насред жълтото нежно платно
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи ...
  825 
Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. ...
  767  12 
Вече крайно е време
и ние да реагираме,
като изпровокираме
(по наш си сценарий)
завръщане на македонските българи ...
  214 
Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...
  443 
  631 
Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтар ...
  622 
БЪЛГАРИЙО
Българийо мила, Българийо свята,
за нас си ти всичко - една на земята!
Родина си мила, родина си драга
и с кръвта на борците за Свобóда залята. ...
  496 
Навремето имахме къща в Айтоския Балкан. Където съм изкарала не една и две незабравими ваканции като дете. Знаех, че баба ми и дядо ми по майчина линия са от това село. След като са се оженили са заживели в Бургас. След време си купуват място в селото и построяват къщата.
Веднъж бяхме на гости на пр ...
  358 
  716 
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
  381 
  661 
  425 
  688 
  673 
  488 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  1023  10 
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
  440 
Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
  1005  10  25 
Предложения
: ??:??