Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 587 резултата
БЯЛА ЛАСКА
... аз спрях да се страхувам от смъртта,
добре си знам какво ме чака утре –
пак рими ще ви пиша и чета
във Windows-а на вашите компютри. ...
  244 
КРАЙ
Оригинален текст
Глава 21
1983 ГОД 20 ФЕВРАЛЯ, 85 ЛЕТ
СЛОВО УЧИТЕЛЯ ...
  828 
Дори да няма изворна вода,
пак изгрева на тебе ще наричам,
защото знам – животът е следа
единствена, в която те обичам!
  1060 
Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим, ...
  411 
Ако зависеше от него, никога не би прекрачил отново прага на този апартамент. Дори не посещаваше квартала, в който се намираше. Бяха изминали двадесет и четири години и два месеца, но спомените за онзи майски ден, все още живееха, възвръщаха се в неочакван час и пареха като въглените на нестинарскат ...
  1013  16 
Железният човек глътна картата на майка му с тихо жужене, замисли се за миг и на челото му изплува надпис: „Наличността е недостатъчна. Най-близка сума – 20 лева.“
„Двайсет – двайсет!“, реши Зарко и започна пак да натиска бутоните. Чу се мъчително скърцане и тих, тръбен звук.
„В утробата на железния ...
  451 
Пред прага на половината ми век
въпросите почти са ме напуснали,
освен един - Останах ли човек
щом всичко ми е някак си изкуствено?...
Понякога се радвам на порязване ...
  794 
Да чакам ли
от
А.А.Павлов
Гъмжат в душите ни отрови
Обиващи човешкото във нас ...
  313 
или новото амплоа на старата поетеса
Писна ми да бъда поетеса,
неразбрана вечно и неоценена,
душата си оголвам, красиви рими
за свежа пролет, белоснежни зими, ...
  1358  33 
На пръв поглед изглеждаше като обикновена кола. Хващаше окото. Аеродинамичната форма, доста повдигнатата задница, широките гуми и добре боядисана. Без забележки, макар че не минаваше за луксозна. Впечатляващото в нея обаче се криеше под ламарината. Двигателя! Специално подобряван с годините... да. Н ...
  734 
  1058 
  1333 
  627 
  786 
  636 
  1238 
  607 
Аз без теб страдая,
болката търпя едва,
ела и дай ми рая,
ти си моята съдба!
Ти си топлите лъчи, ...
  950 
Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
  702 
КНИГА
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...
  581 
КАПУЧИНО ЗА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... щом кафенето "Valentino" отвори в седем сутринта,
ще те почерпя с капучино! – отколешната ми мечта,
и сервитьорът ще те гледа, от мене триж по изумен! –
доде му падне "Blend-a-med"-а над роклицата ти от лен, ...
  308 
КАМЪКЪТ
... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни. ...
  819 
ПЪТЕКАТА КЪМ РАЯ
Аз вярвам в Бога още от дете.
А случи се да бъде забранено.
Но мракът щом звездите насмете
и отнесе ги в тъмната вселена, ...
  326 
Младостта си отива, но време не спира.
Силите чезнат под различен претекст.
Дълго себе си търсих, преди да усетя,
че в суматохата дръннах, …шестдесетте.
Претеглих приятелства сред маски нелепи, ...
  295 
Юли не спираше да се връща към болезнените спомени от предателството. Крачеше бързо по мокрите улици, а светлините на колите го заслепяваха и като на стоп-кадри извикваха в съзнанието му картини. Съобщението. Отложената среща. Ресторантът. Сплетените ръце. Чуждата прегръдка. Очите на Яна. Радостта и ...
  1361 
Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
  374  12 
АЗ ДИШАМ
... годините от мен какво си взеха? –
пък и какво ми дадоха? – не знам.
На хвърлей вик живея от успеха,
но той от мен таѝ се нейде – там. ...
  332 
Не е богатството в парите,
не е и в скъпоценности.
То има място във мечтите
и в скромните потребности.
Не е богатството и в лукса, ...
  271 
До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...
  1698  10  27 
В тройката сме на класацията
по съсипване на нацията.
Скоро първи ще да станем,
щом с рестарт се не захванем.
Няма тук прогноза яка, ...
  582 
АНТО КООПЕРАНТО 3
Клуба на българските специалисти в града бяха организирали посрещане на новите гурбетчии. Освен, че цял ден висяха с нас в Педагогическия институт и ни разказваха много “тайни” за живота в Мароко, даваха съвети как да си търсим квартира, какво и къде да си купуваме обзавеждане за б ...
  454 
Ако ти
Ако ти в полунощ ме повикаш
и в сърцето ти има любов,
ако ти в полунощ ме поискаш
и изпратиш целувка и зов, ...
  742 
Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...
  629 
/сериен хорър/
Н е к а з в а н и щ о.
С пръст разкривен,
мъртвата
с о ч и ...
  560 
***
„Маме,
кой ни
спретна този
свят душепору̀тен?“
„Ами, ...
  312 
В малка къща с дворче китно
във селце насред Балкана,
сам самичка, скромно, тихо
там живееше баба Яна.
Имаше козле с козица, ...
  683 
Лъчи на святост,
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...
  1186 
Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
  404 
„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
  523 
Наведох се почти, като в поклон
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм. ...
  361 
Предложения
: ??:??