Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 599 резултата
Животът е обрати и надежда,
изпъстрен от преливащи неща.
През хиляди потоци ни превежда,
ала след дни на тежка сухота.
Въвлечени в поредица от битки, ...
  409  11 
Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали, ...
  401 
Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...
  1932  11  55 
Нищо не идва даром днес -
трябва да страдаш за него,
да се бориш с пот и чест,
богатият гледа своето его,
гледа максимално да смуче, ...
  903 
За друг не казваш ти. И той
сега те лъже най-добре от всички.
В коя звезда блестиш? С развой,
у който тъй инфарктно в мен не дишаш.
За друг си жива днес. И пак ...
  334 
Тайничко въздишам,
искам ей сега
боса да изтичам
на сцената - мечта.
В такт да затанцувам, ...
  1224  15 
На Силвия Илиева (Plevel) вдъхновено от прозата "Цветето, което цъфтеше само нощем" с пожелание за много творчески успехи.
Тя цъфтеше само нощем
в своя свят - така красива.
А той бленуваше за още.
За него нежна самодива. ...
  1329  10  21 
ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво, ...
  276 
Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...
  874 
Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека ...
  914 
Навън е вятър, тъмно, влажно.
Снегът се стели в полумрак.
Отхапвам от мезето блажно
и чашата надигам пак.
Седя, снежинките играят ...
  276 
Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...
  324 
- Ученици, кажете – кои стари са победители във Втората световна война?
- Госпожо, кажете кои са участвали, ние ще отгатнем…
хххх
Лошото образование е основата на демокрацията…
хххх ...
  596 
Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...
  933 
СНЕЖЕН ЧОВЕК
Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог. ...
  816 
2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
  1119 
... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,
треперех от Любов пред всеки том, ...
  958 
/сериен хорър/
Стъпки, цев, блясък.
В потрепващ мрак
филм гледам
страшен. ...
  1092 
Ако те обичат, ще те разберат!
Лъжат те, а в последствие ще се отрекат!
Оказва се, че не си тази, която те искат.
Готова ли си, искрата от теб да изстискат?
Любовта им била безпристрастна, ...
  428 
О, красотата ти е мой лечител
изпълващ с необятна доброта.
Откривам в теб космичната обител -
безспир, която ражда любовта.
Откривам в теб космичната обител ...
  1162 
От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...
  892 
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
  1112 
Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...
  775 
Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...
  493 
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...
  629 
Смири гордостта си, човеко!
Над обидата ти застани!
Животът наранява не леко,
но ти прави добрини!
И не е важна новата дреха, ...
  298 
Животът е миг изпълнен с неволи,
а времето секундите кове,
сърцето ми не спира да се моли,
с надеждата да бъдеме добре.
Не знам, защо, но вярвам, че ме чуваш, ...
  536 
  612 
СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...
  1220 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На моя син Иван Станков
... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! – ...
  294 
Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...
  1818  50 
Една изказана мисъл „Явно голяма част от естествените мозъци Вече са изкуствени“, ме провокира към размисъл. Ето го и него...
Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. ...
  1219 
Аз мога да горя от смях на бебе.
А сетне да кипя от яд и мъст.
И мога да съм дъх и лек потребен.
Когато Бог не носи твоя кръст.
Аз мога да смаля света за тебе. ...
  375 
Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем? ...
  496  12 
  630 
  689 
  822 
66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
  1038 
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети, ...
  853 
Непослушно е Слънцето днес. Не иска и да разбере, че е едва Януари - блести и топли като майско. Добре, че послушах Джес и излязохме на разходка в парка. След като се натича на воля, закачих й каишката и седнах на една от пейките. Слънцето ли? Съвсем неусетно беше стигнало чак до сърцето ми. Дори Дж ...
  533 
Предложения
: ??:??