Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 607 резултата
В дълбоките дебри планински балкански
градче възрожденско. Софроний Врачански...
Израсло дървото на място „Господното“.
Невиждано чудо гигантско в природата,
застанало гордо на страж пред „Разбойна“, ...
  461  11 
КЪЩИЧКА ОТ КАЛ
... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,
си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,
на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,
и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама, ...
  182 
Да изпратим Старата година
с топлина, надежда и копнеж.
Сякаш като бързея премина,
но дари ни мъдрост и стремеж.
Да си пожелаем добротата ...
  235 
Щом искаш – бягай!
Свещено твое право е това -
да бягаш, да пътуваш, да отричаш.
И да рушиш, да игнорираш.
Да шепнеш, да повтаряш, да крещиш, ...
  372 
Кварталът стар, познат,
е все така зелен,
на красота богат,
сърца държи във плен.
И днес кварталът чуден ...
  1259 
Да Ни Е Честита и Щастлива,
Новата 2023 година!
С най сърдечни пожелания,
за мирно небе и чисти води!
Във всеки дом в родната ни България, ...
  401 
Летящото килимче
Беше решила този път да направи нещо различно от остатъците от платове - пано за стена. Скова си от здрави летви прост стан. С годините се беше научила сама да се справя с всякакви дейности. Доста време го тъка, малко по малко. Нямаше събрани толкова изрезки накуп, за да го направи ...
  461 
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена, ...
  743 
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
  1030  16 
Подкара Дядо Мраз шейната
сам през градчета и села.
(Снежанка, тъй като е млада,
мобилизирана била).
Децата, кротки или буйни, ...
  473 
ЖИВЕЯ С ПРОСТИТЕ НЕЩА
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал, ...
  727 
Така не става в края. И без теб
съвсем е мъртъв твоят принц и песът.
А с изгрев ми горчи в дъха кафе –
в поредната илюзия за честност.
Почти възкръсна ти. След друг. ...
  338 
Посрещнах Новата година
и падна ми се луд късмет –
да бъда дяволски щастлива
във дните нови занапред.
На тотото джакпота да улуча ...
  965 
Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...
  1117  23 
/свръхкратък разказ/
Предишният ме беше свалил насред пътя – в тънка лятна рокличка на цветя и на високи токчета. Подхвърли ми някаква плетена жилетка и отпраши с мръсна газ с луксозния си мерцедес, където имаше място за още три такива лековерни като мен. Бързал!
Този беше по-обикновен, с по-безличн ...
  646 
- От днес ставам еманципирана: спирам да готвя, чистя, пера, пазарувам.
- Тогава аз се връщам при мама.
- Не можахте ли по-рано да ги свършите тия карти, я кое време е!
- У Кирчо не се играе до карти, а до бира.
- Гицо, нали си купихте сушилня, що простираш прането? ...
  761  11 
Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
  1106 
След часове броени
и Новата ще срещнем.
Ще грейне с фойерверки, светлини!
На старата със благодарност да прошепнем:
Благодарим за подарените мечти! ...
  306  10 
– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...
  462 
Вечно гонех някакви задачи,
бързах този свят да го открия,
ала все по-бавно взех да крача.
Осъзнах - животът е магия.
Щом си жив, на някого си нужен, ...
  1045 
  1186  10 
Подир толкоз израждане,
посред толкова изродители -
дали нов Паисий
и ново Възраждане,
о, мили Боже, ...
  183 
***
по
празници се
самотата най усеща
  226 
Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...
  524  10 
Исках усмивки да дам. Не можах
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца, ...
  966  30 
СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш, ...
  603 
  712 
  1312  11 
  709 
и
синева небесна
предновогодишна се довя
  229 
Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните с ...
  761 
Едни и същи, вездесъщи
в сайта бродят настървено.
Прилагат тактики могъщи
и хранят егото рождено.
Чевръсти, умни, закачливи ...
  364 
Виждам на бедните хора тъгата,
за тях ме е грижа и се тревожа,
те са с ниска пенсия или заплата,
нека имат по-щастлив живот, Боже!
Нехаят ли за тези люде политиците наши - ...
  1004 
Търпение изстисква ме без мяра,
но жилава е любовта - живее.
Не идва влакът с теб... На странна гара
търпение изстисква ме без мяра.
С тъгата самотата ме изгаря, ...
  837 
Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...
  455 
Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...
  368 
Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...
  394 
Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...
  1281 
ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
  1019  16 
И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо. ...
  373 
Предложения
: ??:??