Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 607 резултата
  725 
  806 
  475 
  441 
Обмяна на лицемерията имат само хората: вход - сетивата, мешалка - мозъците, изход - устите.
  338 
Тази циганска твоя душа, необятна!
Самодивска вода ли под бряста си пила?
Като жар, разгоряна за танц нестинарски,
като път пред каруцата с пъстро чергило.
Някой бие дайрето на август под зноя ...
  888  12  12 
Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...
  841 
Родино моя, пазя те дълбоко
във дебрите на своята душа.
Отворила сърцето си широко,
не подминаваш мерзост и лъжа!
Родино моя, вярвам безрезервно ...
  274 
АВТОГРАФ ВЪРХУ СНЕГА
... под прозорците на Варна, малко братче на Гаврош,
със душица благодарна тръгвам в празничната нощ,
през свещички и гирлянди и елхички с пухкав сняг
под балкони и веранди хлътвам в непрогледен мрак, ...
  293 
Аз искам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...
  941 
Като вишнев цвят,
полепва снегът
по сухите клони.
Вятърът свири
с ледена флейта ...
  313 
Животът винаги се ражда...
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?
Но ето... тук си и те има ...
  971 
Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам ...
  1077 
Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия ...
  669 
Каквото беше - беше. "Жив съм" -
сега е само непонятен звук за мен.
Животът пълнокръвен е излишък -
един неразгадан докрай рефрен.
Така че нека някой да се бори. ...
  557  13 
Времето е спряло, Спрял е и светът
Часовникът отмерва всеки дъх
Войните Христови Бог позиционира
Неговата Църква в петкратна власт Той активира
А щом отново времето превключи ...
  650 
Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...
  412 
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...
  1258 
Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...
  281 
Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...
  948 
ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...
  226 
Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
  999 
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
  314 
Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада, ...
  257 
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
  1594  12 
В скърби минават дните,
за кратко сме на земята,
бедни сме, не стигат парите,
рядко ни озарява светлината!
Но не да плачем, а да се борим, ...
  325 
Не бих посмял сега да променя
излъчването ти аз илюзорно.
Че ти си уникална е безспорно
и имаш своя аура – топлина.
Че ти си уникална е безспорно ...
  1094 
  835 
Очите ми се ококориха, когато осъзнах кой стои в автомобила пред блока ми. Преди да се опитам да си обясня случващото се, вече бях бутнал най-различни предмети, лежащи на пода, напът към вратата на апартамента. Непохватно си подмятах ключовете в ръце, докато успея да отключа и изляза в коридора на е ...
  448 
  478 
С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.
Под къдравата сянка на липите – ...
  1167  16  10 
ВЛАКЪТ ЗА СТОКХОЛМ
И – понеже Нобелът ме чака,
пък да спазя все пак и бонтон,
взех, че снощи барнах се със фрака –
и цилиндър турих – за фасон. ...
  887 
Все тъй ли ще приличаш ти на ада,
когато съм мечтал за хубав брак.
Аз повече не искам с теб да страдам,
преди да се спася от този свят.
Аз повече не искам с теб да бъда ...
  322 
Принцеса малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни,слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог щедро нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...
  404 
Оставена от детство топлота
минава през живота и не чезне,
и закодирана е в личността,
и единица мярка за полезност.
То нищо не е дадено така, ...
  963 
Имащ(а) статут на най-облагодетелстван(а) познат(а).
  329 
Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...
  287 
Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
  1564 
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
  289 
Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...
  602  11 
Предложения
: ??:??