Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 026 резултата
ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
348
4
7
Само болен от психоза
прави някому хипноза.
Не натрапвай своя воля,
ако е за друг неволя!
прави някому хипноза.
Не натрапвай своя воля,
ако е за друг неволя!
367
1
2
Преставам да те търся по Земята.
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата, ...
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата, ...
752
4
10
Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...
387
2
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
428
2
3
Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
760
3
4
507
1
1
572
3
933
4
12
829
1
311
693
1
2
778
2
3
664
1
3
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
786
5
8
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
341
4
8
Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
407
2
9
Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
322
1
9
Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...
375
5
8
Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
425
1
3
Чета за изнасилване в затвор на бизнесмен, който лежи без присъда. Купон. Рожден ден. Клипче от надзирател. Кюлчета.
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...
351
1
2
Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...
363
1
2
Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
1159
1
3
"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш? ...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш? ...
476
3
6
Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...
432
2
7
429
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
1541
7
19
Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...
308
1
2
Без теб не мога да живея
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
1272
2
9
когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...
552
1
3
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
480
Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
293
Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...
426
4
3
В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
990
7
11
Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...
260
2
761
1
5
Болестите - този страшен бич. Милионите обречени. Животът тук, на Земята, е само временна спирка. По тази причина да му се порадваме, докато ни е писано, но да не се привързваме прекалено към него, защото тогава ще има плач и скърцане със зъби. Нека гледаме на себе си като на експериментални животни ...
365
9
7
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
870
11
28
Гледам и не мога да повярвам на очите си. Шайка от политически мошеници, нагло самоиндетифициращи се като носители на промяната, спокойно могат да послужат за продължение на Алеко Константиновия шедьовър "Бай Ганьо" чрез "Бай Ганьо 2". Тези негодници, обявили се уж срещу корупцията, сега си служат с ...
395
7
4
Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
751
10
28
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
