Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 033 резултата
  717 
  1041 
  756 
  730 
  561 
  1052 
  828  11 
Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
  743  10  23 
Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
  898  22 
Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
  318 
Бледнеят
Бледнеят спомени и тишини
в който нощите са ми мълчали,
остават тези бели празнини
и звучността им е заспала! ...
  442 
  781 
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
  1261  13 
Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
  354 
Решение е дефектен избор.
Интуиция е блицрешение.
  458 
„Кога разбирахме ние, човеците, че трябва да живеем за днешния ден, защото вероятността утре да не дойде беше много голяма; че хората са добри единствено, когато имат някаква полза от това, а в края на деня феите и щастливият край остават изписани в последните редове на книгите за принцеси срещнали ...
  816 
  1252  15 
Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...
  390  10 
Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...
  1078 
Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
  370 
Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...
  1581 
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
  328  10 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  453 
Толкова дни изгуби с тоя термометър под мишница. Разтече се като тебеширена рисунка след дъжда. Разми се усмивката й, сега как ще я разпознае нейният любим? Кулата е страшно пренаселена, всякакви змеици изпълзяват изпод сенките, люспите им пъстри и загладени, очите им хладна наркоза, а тя – по едни ...
  423 
Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...
  654  17  40 
Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...
  529 
На баба
Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот... нареждан с обич пъзел. ...
  494 
Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
  304  10 
Аз съм в твоя свят красив
и сърцето ми говори,
всеки миг е с теб щастлив –
без тъга и без тревоги.
Аз съм в твоя свят красив, ...
  986 
Над спящите крайбрежия -
високи изгревни води,
потопили хоризонта
в тъмносините си върхове.
Обагрени във розово ...
  504 
На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...
  261 
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
  690 
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...
  1817  15 
Хегел казва: "Войните са като ветровете - те пречат на езерата да се превърнат в блата!" Това в немалка степен важи и за войната в Украйна. Западните общества, затънали в т.нар. "позволяваща корнукопия" /описана от Збигнев Бжежински в знаменити негови трудове/ и достигнала апогей след падането на Же ...
  407 
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...
  1108  12  10 
Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта, ...
  626  23  11 
Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде, ...
  1133 
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
  543  12 
В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...
  353 
Нежно потрепват листата,
слънце в небето блести,
пръска то цветна позлата,
в светло земята краси!
Осъмът пак лъкатуши, ...
  289 
Предложения
: ??:??