Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 026 резултата
  1578 
Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого ...
  614 
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите ...
  447 
- Може би проблемът, който стои пред земляните е фактът, че има твърде много различни пътища, по които те да тръгнат, докато на практика е напълно възможно това да води само до излишни разединения, причинени от различните азове - каза Норбек. - Скоро ще направим пътуване в дълбокия космос, за да про ...
  838 
The Earth is аn enormous plate
Of which all people eat.
But if you open certain gate,
With serving or with cheat,
You get such kind of appetite, ...
  836 
плачеща върба —
сълзѝте ѝ — с надежда
за любов — творба
........................................
плачещи върби — ...
  204 
До следващия нощен час
Във тази дълга нощ отново
събудих се, не ми се спи
и само времето виновно
е спряло някак да върви. ...
  571 
Ще си даря, аз днес една заплата,
да купи Кирчо с нея някой танк.
Да го изпратим с танка от страната.
В Украйна да го въдворим вабанк.
Че нещо, леко взе да се превзема: ...
  654  21 
Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството, ...
  407 
Стоеше замислена над чаша чай от подбел. Тази гадна кашлица щеше да я умори. Беше изключила звука на телевизора. Гледаше сменящите се картини на екрана. Главната героиня Ферхонде подготвяше убийството на четвъртия си мъж. Беше и страшно скучно и отвори Сайта. Погледът ѝ попадна на есе със заглавие " ...
  473  13 
Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.
Прегърбен скита пролетният ден, ...
  365 
Никой не може да ни помогне, освен нас?
Никой не може да ни помогне!
хххх
„Защо ме биеш?“ – „Ако знаех, трябваше да те убия!“…
хххх ...
  656  11 
  907 
  1067 
Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.
Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки
и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах
снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто
обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це - ...
  320 
Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в р ...
  610  10 
Не ме мисли
По посоката на Гълфстрийм са вечерите,
тези вечни вечери, в които се гушат синигери,
а песента им спотаена и помирена светлее.
С теб се разхождаме в мечтаното лято, ...
  686 
Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...
  897 
"Даже да не сте богати -
дайте им своите заплати!
Че аз откъде да знам,
че с тях оцелявате едвам!?"
  1617 
Казваха, че като стана голяма,
всичко ще бъде във мойте ръце.
Вече пораснах, но нищо си нямам,
май съм била непослушно дете.
Още боя се от тъмното вечер, ...
  769 
Обсъждане живота…
В пандемия и ужас, с маски, изолиращи света
живяхме две години, ала намерихме колай-
общувах със съседки, но без гостуване у дома-
пиехме на шестия, на стълбите кафе и чай! ...
  763  13 
Аз всъщност там живея, в най дълбокото,
на синьото небе. И щом заплаче,
с две нежни думи сменям му посоката
и давам му от слънцето колаче.
Аз всъщност често падам с гръмотевици, ...
  342 
  751 
  802 
Молитва пред децата на Украйна
Простете ми деца – аз много съм виновен
и идвайки насам смъртта ме аплодира!
Простете, че не мога вместо вас
във качеството на мишена да умирам. ...
  646 
  735 
  599 
  577 
На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея ...
  292 
Салто виваче -
алегро мортале.
  964 
на сърцата стига
и Света̀та
Книга
  158 
/Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т. Г. Д. В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци. ...
  284 
Днес ще закуся със себе си,
стръвно плътта ще разкъсам,
в клетка от кости нащърбени,
вие душата в покруса.
Увълчи се "стадото" вече ...
  484 
Пламъкът от ламбадата, сякаш прошепваше тайнствено '' Кало Пасха, Честито Возкресение Христово, Петро,.. да си здрав и успешен...
На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...
Бях още ...
  551 
моята любима е една
от това ято бели птици,
която ще накара
ръката ми, опънала
тетивата на лъка докрай, ...
  362 
- Най-вероятно земята никога не е била първият ни дом! Имаме дълбоко желание да сме у дома, но не знаем къде е домът ни - вероятно на друга планета! - каза Норбек. - Ние само ще изследваме доколко вярно е това. Най-вероятно ще се окаже, че ние самите не знаем откъде идваме.
Ено мълчеше. Неговият при ...
  697 
Стихът
не иска
да се награждава,
а
от сърца ...
  184 
Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
  365 
Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ...
  930 
Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...
  363 
Предложения
: ??:??