4 238 резултата
Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
900
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
1129
5
... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, ...
1154
2
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...
1266
5
Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и ...
1209
6
Някой я целуваше по рамото и врата, но на нея ужасно ú се спеше. Целувките бяха приятни, леки и гъделичкаха сетивата ú. Усети първите тръпки на възбудата, но все още не беше излязла от дълбините на съня. Една ръка се плъзна първо по талията, а след това по корема ú. Долавяше дъха на мъжа, който милв ...
910
2
Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...
759
1
Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...
1504
1
Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
1298
5
Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...
1055
1
- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
936
2
- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
1203
1
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
1187
4
Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
796
1
Николай и Юлия предпочетоха да не се намесват, а само ги слушаха. Болките на Анна и Андрей им бяха непознати и знаеха, че не могат да им помогнат, просто нямаха опит в това. А като че ли точно сега, в този момент те бяха изплували на повърхността и ако този разговор можеше да им помогне да се освобо ...
856
... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...
912
1
... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...
945
2
- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
2610
4
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
1293
5
- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
1095
5
Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...
1145
6
ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
847
2
"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
891
5
>>>>>> Част първа
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
1256
3
Вечерта беше дълга, а утрото идваше бавно. Всички се бяха потопили в нощната нежна прегръдка и не им се излизаше от нея. Въпреки че й беше приятно, Луиз нямаше търпение да се събуди. Тя знаеше, че я чака телефонен разговор, който очакваше с нетърпение. Искаше й се пак да чуе гласа на своята нова люб ...
1252
4
Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
2061
По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му ...
1285
5
Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...
1818
6
Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...
960
2
Оковите на душата - III
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...
953
2
Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...
Още долавяше онзи огън в ...
1420
10
Оковите на душата - I
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...
1017
6
Александър беше красив млад мъж, който след като завърши гимназия, се отдаде на своята голяма страст - високите скорости и състезанията с колите. Син на обикновен автомонтьор и майка-фризьорка, Александър можеше само да мечтае да участва в големите ралита, поради финансовата си нестабилност, въпреки ...
3062
1
По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...
1481
9
Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...
1006
4
Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...
2064
2
(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
1038
5
Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...
1099
1
Когато се събудих сутринта, един образ все още беше пред очите ми. Едно момче, което ми изглеждаше толкова познато (сякаш съм го виждала хиляди пъти до сега) и все пак не знаех дори името му. Образът му ме следваше из цялата къща - където и да идех, каквото и да правех, той беше с мен. Изглеждаше ми ...
1299
1
Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
1805
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
