6 655 резултата
Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...
894
5
Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...
1140
3
Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...
1378
7
Улиците бяха празни и сиви. Нищо, че винаги изглеждаха така, сякаш днес бяха още по-мрачни и безлични – грозната картина на новия ми живот. Всичко беше същото, освен мен и твоята липса. Колко е парадоксално как за миг всичко се променя – всички планове, мечти, надежди. Бъдещето измества частите на п ...
770
2
Обич е, когато планува заедно с мен деня си. Когато ме прегръща толкова силно, сякаш никога повече няма да бъда в обятията му. Обич е, когато иска да ме прави и вижда щастлива. Когато отмества кичур от косата ми и си играе с нея. Обич е, когато е готов да обиколи всички магазини заедно с мен, за да ...
1251
1
Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас. ...
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас. ...
843
Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...
597
И така бе приключил и последният и ден от седмицата. Тя ходеше с боси крака по шосето и държеше в дясната си ръка обувките си. Краката и сякаш залепваха по горящото шосе, но на нея не и правеше впечатление, тя беше твърде изморена от всичко, което бе извършила. Докато чакаше влака, седеше на спиркат ...
909
Плейнхилс
Епизод 2
Изкушението на фонтана
Плейнхилс е симпатичен не особено голям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между средно високи хълмове. Градът има всичко необходимо, за да задоволи нуждите на стоте хиляди души, живеещи в него, красива природа, добро работно развитие, ху ...
Епизод 2
Изкушението на фонтана
Плейнхилс е симпатичен не особено голям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между средно високи хълмове. Градът има всичко необходимо, за да задоволи нуждите на стоте хиляди души, живеещи в него, красива природа, добро работно развитие, ху ...
639
Третият пристан на моето детство / и чак до сега/ е село Ж. Там е родното място на родителите на майка ми - маминка Мария и дядо Гавраил. От Ш. до там през 50-те години придвижването беше много трудно. Помня, че сме преспивали в град О., в С. Сменяли сме влак с автобус и обратно. В Котел сме чакали ...
648
1
Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...
2059
7
Ден… може би десети… на кого му пука?!
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...
814
Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоб ...
442
Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...
843
2
Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...
498
1
Животът ми изтича във времето, години преминават покрай мен като забързани коли по магистрала. Пътувам към своето бъдеще, към един по-добър ден, когато няма да страдам, когато ще съм щастлива. Но времето никога не ми стига, то ми се изплъзва и в огледалото забелязвам как остарявам и посивявам. Безвъ ...
1219
5
Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...
738
3
Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...
717
4
Аз съм градско чедо със селски произход. Как така ли? Много просто - родителите ми са "забягнали" в града да се учат и там останали. Иначе и двамата са от пловдивските китни селца. Чак като се пенсионираха, отново се върнаха там.
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
Н ...
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
Н ...
2203
8
Едната вечер собственикът на хотела се беше погрижил да ни организира "гръцка вечер" - с по-разнообразно меню от гръцката кухня и с барбекю, което изпълни с аромат целия квалтал; с музикална уредба и с томбола. Много хора танцувахме нея вечер. Много сиртакита. Много блусове. Надойдоха и групи турист ...
1066
2
Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борба ...
1160
2
Събудих се с непреодолимото желание да създам нещо. Нещо хубаво. Нещо със смисъл.
Незнайно как се надигнах от скърцащото си легло. Виеше ми се свят, вероятно заради ниския хемоглобин. Май наистина снощи трябваше да пия онова гадно хапче… Но желанието, ах, това желание.
Направих си кафе - силно и аро ...
Незнайно как се надигнах от скърцащото си легло. Виеше ми се свят, вероятно заради ниския хемоглобин. Май наистина снощи трябваше да пия онова гадно хапче… Но желанието, ах, това желание.
Направих си кафе - силно и аро ...
772
Светкавицата проблесна в очите ù,
но тя не ги затвори.
Искаше да покаже колко е силна,
колко може да понесе.
Удар след удар. ...
но тя не ги затвори.
Искаше да покаже колко е силна,
колко може да понесе.
Удар след удар. ...
1081
Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разб ...
2316
1
Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...
838
Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...
656
2
Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...
936
3
Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...
666
3
Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
1266
1
- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
1366
4
Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...
1004
5
За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вар ...
772
1
Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...
963
1
Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...
444
От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...
614
2
Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...
904
3
Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка с ...
845
1
Какво скрито искам да видя ли? Искам да видя истинската същност на хората. Много често хората прикриват своята същност и се представят с друга, измислена от тях. Хората изграждат себе си като съвсем друга личност и забравят какво всъщност са. В забързаното си ежедневие човек се стреми да прилича все ...
924
3
Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
789
1
Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...
1999
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
