14 694 резултата
– Затъваш все повече и повече, не знам как още си жив. Какво се опитваш да направиш?
– Ще стана президент.
– Не се ли главозамая много?
– Когато падаш да речем от стотния етаж можеш да направиш две неща: да разпериш ръце или да ги свиеш като в пашкул. И в двата случая ще паднеш, но ако разпериш ръце ...
– Ще стана президент.
– Не се ли главозамая много?
– Когато падаш да речем от стотния етаж можеш да направиш две неща: да разпериш ръце или да ги свиеш като в пашкул. И в двата случая ще паднеш, но ако разпериш ръце ...
1056
3
Червено, гладко и остро.
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...
Привлича те сладко и
с вкус пиперлив
завладява умът и сърцето…
И близнеш,отхапеш и вкусиш… ...
767
5
15
Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...
970
2
2
/По случай рождения ми ден - последният написан разказ/
1.
Стамен беше много зает. Проблемът го тормозеше вече няколко минути и го откъсваше от чудния сън. Тъкмо младата Невяна пристъпваше към него бавно, бавно… разкопчаваща бялата блузка… посягаща към изпънатите панталони…
И усети, че дясното му ра ...
1.
Стамен беше много зает. Проблемът го тормозеше вече няколко минути и го откъсваше от чудния сън. Тъкмо младата Невяна пристъпваше към него бавно, бавно… разкопчаваща бялата блузка… посягаща към изпънатите панталони…
И усети, че дясното му ра ...
419
6
17
Село Дрен е на десет километра от Троян. Нови и стари къщи са струпани покрай пътя, протегнал се като гущер между баирите, покрити с гъста гора. На брега на Осъма, където реката прави остър завой, се белее хубавата къща на Минко Лалев. Дворът е ограден със сух зид, между камъните на който тук-там се ...
1303
4
Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ...
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ...
2201
6
22
Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...
1423
1
15
– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...
414
2
1
Срещнахме се преди време. Странно дори до днес не сме сигурни преди,точно колко. Бяхме в Америка. Мястото на неограничените възможности. Той си беше шматка още от тогава. Труден и интересен. Ако всички казват бяло, той щеше да ти каже зелено. Нещо странно имаше в него и различно. Забъркваше се в нещ ...
994
1
7
Имало едно време два големи града. Всъщност никой не може да каже със сигурност дали наистина са били големи и колко, защото били единствените градове на света. Помежду си били свързани с дълъг каменен път, който бил необичаен с три неща: Бил най-дългият (всъщност единственият) каменен път на света; ...
688
Нейното разширяващо се съзнание си обясняваше с невероятна лекота неща, които навремето бяха затруднили най-светлите умове на човечеството. Спомни си как в училище бяха учили за Йохан Кеплер - откривателят на основните три закона за движението на планетите около слънцето. Кеплер бе забелязал /първия ...
2043
13
6
Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до магазина, но не е стигнала до там ...
442
2
2
Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...
902
4
10
Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с ...
630
5
11
В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си ...
298
2
4
Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
764
5
13
Измивайки устните си с език, тя започна бавно да се изправя. Автоматично си напомни, че на излизане от тоалетната трябва да пооправи косата си, а в същото това време усмивка на неземно щастие украси милото ѝ лице.
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...
639
1
8
Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...
284
1
Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повъ ...
824
5
6
Пътя Нагоре
Разказ от Георги Гълъбов
Настаниха ги в стая срещу стълбите, водещи надолу към парното помещение и банята. В другия край на коридора се намираше огромна умивалня и тоалетна. Самата стая имаше три легла с по две одеяла, чисти чаршафи и калъфки, радиатор. Голата крушка, висяща от тавана до ...
Разказ от Георги Гълъбов
Настаниха ги в стая срещу стълбите, водещи надолу към парното помещение и банята. В другия край на коридора се намираше огромна умивалня и тоалетна. Самата стая имаше три легла с по две одеяла, чисти чаршафи и калъфки, радиатор. Голата крушка, висяща от тавана до ...
650
2
3
Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...
913
1
3
Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...
776
2
12
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
1089
9
19
Според Блез Паскал, за вярващия е достатъчно да застане на колене и да се моли.
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...
1577
3
3
Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...
672
4
12
Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...
452
2
7
Обожавам ваниленокарамелен сладолед с ядки и стафиди. Купувам си кутии по десет килограма, слагам ги във фризера и горещините
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...
1196
8
7
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
520
3
6
Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...
363
Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...
1624
4
Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...
359
2
1
− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...
556
1
7
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
1840
8
20
Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...
763
1
6
Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...
479
1
1
Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...
650
8
10
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...
1714
3
8
Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...
893
Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...
880
3
11
Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...
1050
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
