2 790 резултата
Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
304
Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
442
– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
427
Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...
Оставаха броени дни д ...
424
Лагерът на капитан Бело беше разположен на една огромна поляна в подножието на върха на планината. За негово нещастие войниците му не бяха подготвени за такава ситуация. Те далеч не бяха командоси за подобен род действия. Неговите хора бяха подготвени да водят битка, не да издирват хора. Но заповеди ...
504
2
Както и предния път, когато двамата се бяха прокрадвали из храма, Чарли ги загърна в илюзията, която ги скри от очите и носовете на стражите. Докато вървяха из коридорите, разминавайки се с патрулиращите мъже, Елизабет не за пръв път се зачуди дали нямаше да е добра идея да ги предупреди да бъдат на ...
346
Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...
624
1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
410
1
Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
913
1
Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...
890
2
3
Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...
443
Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
737
3
16
С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
1672
2
72
Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...
437
Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...
498
1
14
Елизабет избърса потта от челото си и подръпна яката на чолито си, опитвайки се да се разхлади. Жегата явно не бе чула новината, че е вечер вече от няколко часа и че в пустинята по това време трябва даже да е студено, и отказваше да си тръгне. В резултат девойката се топеше, докато следваше Чарли по ...
422
Лизи бръкна в джоба на панталона си сигурно за стотен път през последния час и стисна бележката. Не й трябваше да я поглежда. Прецизният му почерк бе пред очите й.
„Трябва да вървя. Съжалявам.“
Стомахът й бе свит на топка. Тревожеше се какво Велахе ще му стори. Тревожеше се и какво той ще направи на ...
„Трябва да вървя. Съжалявам.“
Стомахът й бе свит на топка. Тревожеше се какво Велахе ще му стори. Тревожеше се и какво той ще направи на ...
462
Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...
468
1
Тази нощ нямаше много сън. Елизабет не разбираше съвсем откъде се появи, но нуждата да го има, да го усеща в себе си, да вижда какъв ефект има над него, я караше да го буди отново и отново, и отново, докато накрая не го помоли да ги заведе и в съня. Трябваше да се увери, че все още е неин, да му пок ...
717
Разговор между Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизм ...
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизм ...
393
Ръцете му трескаво се плъзнаха по краката й и нагоре, търсейки проклетите връзки. Елизабет реши да го разсейва, като започна да хапе закачливо ухото му. Той изръмжа ниско и застина, наслаждавайки се на приятните тръпки, но съвсем скоро желанието по-бързо да разкара проклетите дрехи, които им пречеха ...
489
– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тъ ...
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тъ ...
444
Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...
461
1
– Съжалявам, Елизабет. – извини й се, за това, че й разказа. За това, че влезе в живота й, правейки я част от всичко това. След което все пак вдигна поглед, спирайки го на искрящите й от гняв очи. – Съжалявам.
Осъзнаването, че това беше мига, в който всичко приключва, го смаза.
– Недей. – отсече тя, ...
Осъзнаването, че това беше мига, в който всичко приключва, го смаза.
– Недей. – отсече тя, ...
416
Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
463
3
Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...
390
Ордата се появи горе на хълма привечер. Тъкмо селяните се бяха прибрали от полето, жените приготвяха вечерята и храната за другия ден, мъжете сечаха дърва, прекопаваха лехите в двора, разчистваха боклуци, а децата хранеха стоката, когато екнаха тъпани и зурни.
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
298
3
6
Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...
396
Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...
415
Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
483
1
3
Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад ...
668
Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
582
Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на прияте ...
465
8
4.
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...
276
4
2
Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е усп ...
410
Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
431
3
Лола разкопча гривната и я подаде на Върховния настойник на Двора на мъдреците.
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...
1904
4
6
3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...
383
2
1
Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...
474
5
Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
601
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
