6 704 резултата
Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...
866
1
Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
790
2
Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...
676
2
Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...
844
Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
912
21
Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...
1029
Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
1153
1
Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
1674
1
на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
1048
1
Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
890
14
Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
793
1
Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...
806
Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
777
Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...
855
1
Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
1002
1
5
Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...
795
Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
950
1
Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...
936
1
Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
3998
50
Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...
833
3
Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...
Като дете се радвах на живота. Т ...
2132
5
Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...
955
3
Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...
889
Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...
769
Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...
701
Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...
692
1
На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...
600
Въпреки че има огромна планина пред мен.
Аз няма да спрa да сe катеря!
Въпреки че има препятствия на пътя ми.
Аз ще намеря начин да ги преодолeя,
защото aз сам избрах да вървя по него! ...
Аз няма да спрa да сe катеря!
Въпреки че има препятствия на пътя ми.
Аз ще намеря начин да ги преодолeя,
защото aз сам избрах да вървя по него! ...
809
1
Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
1520
2
Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...
1344
1
33
Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...
2033
9
Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж ...
647
На Яна много й се искаше да усети трепет и на този двадесет и четвърти май. Трапчинките на бузите й - тези от детството, с които съумяваше да омагьоса всекиго, усмихвайки му се, отдавна не желаеха да се появят. Напук, тя се опита да възстанови спомените си. Ето, момиченцето с белите панделки бърза н ...
1063
15
Аз съм кукла в ръцете ти, нали? Държиш конците и ме дърпаш. Управляваш живота ми, сърцето ми, мислите и действията ми. Надникваш в света ми. Опозна ме. Научи всяка точка в мен. Обви ме цялата в прегръдките си. Докосна се до всяко едно кътче по мен и ме разпръсна. Играеш си с мен, нали? Кукла на конц ...
1241
2
- Ако обичате, дайте ми онзи букет рози!
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета. ...
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета. ...
656
2
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...
853
8
БОЛКА
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре! ...
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре! ...
1370
2
За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре! ...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре! ...
1095
14
Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от ...
732
4
Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет.
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...
1167
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
