2 857 резултата
– Сега? – повтори Лизи като на сън.
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...
618
Решил дяволът да разнообрази своят харем. Имал стотици жени, но вече започнали да му омръзват. Набелязал си една татуирана красавица. Тя била студена, властна и пресметлива. Точно по негов вкус. Присмивал се на мъжете около нея. Само ги поглеждала и те си въобразявали, че е влюбена в тях.
"Какви глу ...
"Какви глу ...
678
5
12
Сам и Лизи не срещнаха повече пострадали стражи на излизане, което беше добре. Стигаше му, че един от хората му има проблем, за който да научи по случайност. Обикновено проверяваше задълбочено животите на онези, с които работеше, но тъй като не смяташе да използва стражите, не бе стигнал много по-да ...
664
Ли спеше в памучните си чаршафи на цветя и сънуваше... бъдещето .
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...
429
1
Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...
584
Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече? ...
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече? ...
1001
1
Шмръц и Ти си седнаха на пейка. Потни, мокри и усмихнати. В парка на свободата.
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
531
1
Почувствал внезапен студ, Джъд отвори очи. В първия момент не разбра къде точно се намира. Преди секунди беше на брега на Езерото на нимфите, оплакваше умиращия Звездец, нещо силно го удари по главата, а после…
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дънот ...
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дънот ...
601
Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешно ...
627
Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...
610
Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...
570
Сам и Елизабет останаха в дома му до късния следобед на следващия ден. Все едно напуснаха защитен мехур и действителността ги връхлетя с пълна сила. С всяка крачка, която ги приближаваше към храма, и двамата ставаха все по-мълчаливи и вглъбени. Сам не знаеше какво се върти в главата на Лизи, но имаш ...
818
- Бабо, защо смърди страха? Даже и в гората я усещам...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
529
1
3
Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...
867
1
Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...
393
Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаг ...
633
1
1
Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...
624
Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...
1071
1
4
Елизабет бе заспала в обятията на Сам. Дъхът й леко гъделичкаше врата му, където се бе сгушила, а той галеше нежно рамото й. Отново бе оставил част от същността му да покрие лицето му, за да може да чува всеки удар на сърцето й. Макар с минаването на часовете раните и синините й да изчезваха и цветъ ...
601
Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
604
1
2
– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
457
Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...
768
3
Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
1100
Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
574
Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мош ...
566
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
520
5
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
656
6
23
Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
401
Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
578
– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
536
Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...
Оставаха броени дни д ...
537
Лагерът на капитан Бело беше разположен на една огромна поляна в подножието на върха на планината. За негово нещастие войниците му не бяха подготвени за такава ситуация. Те далеч не бяха командоси за подобен род действия. Неговите хора бяха подготвени да водят битка, не да издирват хора. Но заповеди ...
624
2
Както и предния път, когато двамата се бяха прокрадвали из храма, Чарли ги загърна в илюзията, която ги скри от очите и носовете на стражите. Докато вървяха из коридорите, разминавайки се с патрулиращите мъже, Елизабет не за пръв път се зачуди дали нямаше да е добра идея да ги предупреди да бъдат на ...
418
Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...
792
1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
481
1
Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
1089
1
Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...
1037
2
3
Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...
559
Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
892
3
16
С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
1894
2
72
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
