40 830 резултата
Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го ...
  1063  15 
Отец Тимофей се събуди от оглушителен гръм. Стъклата на къщата се тресяха. Навън, в тъмнината се издигна огнен език от пожар в близката рафинерия. Във въздуха се понесе мирис на изгорял петрол. Чу се сигнал на сирена.
Телефонът зазвъня.
- Ало – старецът вдигна слушалката и пипнешком потърси очилата ...
  1535  48 
Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната ...
  1012 
Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага? ...
  687 
Стоя край морския бряг. Някой ме снима. Усещам. Давам усмивка.
Зима е.
Чайките вяло крещят. Няма хора почти. Има едно заведение, от което пуши – не от комин, просто пуши, от прозорците, от ушите на вратите си, скроени архитектурно настрани от входа, дими и от страничното място, което вероятно служи ...
  403 
Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените ...
  886  14 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРЕТИ, ПЕСЕН С ДУМИ И БЕЗ ДУМИ
Като започнахме да говорим за женската доброта, се сетих за още една история. Обикновена, ежедневна, всеки може да разкаже поне по няколко такива...Ти може и да си живял с добра жена, а може и никога да не си срещал, все пак, не мога да забравя къде те на ...
  513 
Странното чувство на Чунг Хе, че животът е безсмислен и непотребен може би не беше неоснователно - в крайна сметка всички свършваха в канавката. Беше въпрос на време. Защо да не се насладеше поне малко на новите перспективи? Защо да не изживееше последните си дни с достойнство? И все пак трябваше да ...
  645 
Баба се обажда и казва:
- Ветровете ти са много силни. И пак си ураган. И морето ти е много бурно днес. Пак си хаос..
Пък аз й отвръщам, че не искам да си идвам.
- Искам да ме удави морето! - възкликвам ядосано и през сълзи.
Първият рожден ден на дядо, без дядо.. ...
  457 
Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...
  444 
Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...
  1281 
Странната игра на светлината. Странната игра на болката. Странната въртележка на живота. Доктор Сунг Хо беше прехвърли органите в специална стъкленица и да може да го препрати на самия доктор Йонг. Трябваше да се пипа внимателно, защото Чунг Хе не му беше споделил откъде се беше сдобил с органите, н ...
  770 
Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...
  633 
Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...
  1008 
Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...
  1398 
Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...
  1308 
Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е… ...
  890 
Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...
  462 
Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихна ...
  1137  15 
Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си и ...
  998 
Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за с ...
  381 
Пласирането на органите не беше лесно - въпреки че в Сеул или дори в Бусан с правилните контакти можеше да се продаде всичко. Нелегалната хирургия в Корея процъфтяваше и Чин Хае само можеше да се радва на това благоприятно стечение на обстоятелствата. Старецът имаше достатъчно средства в наличност, ...
  1159 
Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...
  1043 
Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
  591 
Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протег ...
  843  12 
Со Сунг приближаваше като тигър, дебнещ плячката си. Напълно наясно беше, че имаше да се случва нещо важно - може би старецът беше забелязал нещо странно и в самия Со Сунг въпреки че се беше отказал от статута си на Древен. Беше странно. Со Сунг се прокрадваше и знаеше, че може би Чин Хае притежаваш ...
  612 
Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...
  394 
X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
  1174 
Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...
  1460  18 
Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...
  408 
Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...
  799 
Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
  613 
Иванчо: Тате, България ще подкрепи ли Украйна?
Бащата: Да, синко - ще я подкрепи морално.
Иванчо: Какво означава това, тате?
Бащата: Означава, че България ще демонстрира на Украйна, че дори в мирно време сме по-зле икономически от украинците. Така ще ги утешим в нещастието им!
  1030 
Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше няко ...
  1333 
„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокод ...
  802 
Дегустатор на жени…
хххх
Слънчевото затъмнение постоянно дава надежди, че иде краят на света и заемите няма да се връщат…
хххх
Той е политически стожер – тоест, стои като стълб и за него връзват говеда-избиратели… ...
  557 
Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...
  1036 
Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...
  1113 
Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...
  605  19 
Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...
  418 
Предложения
: ??:??